Какво предвижда механизмът за уреждане на спорове по иранската ядрена сделка

- Ако проблемът така и не бъде решен, страната (в случая трите страни), задействала механизма, има право да спре да изпълнява своите задължения по сделката и може да бъде сезиран Съветът за сигурност на ООН. При този сценарий е предвидена поредица от стъпки, първата от които е гласуване дали санкциите срещу Иран трябва да останат вдигнати. Ако Съветът за сигурност на ООН не успее да се споразумее в срок от 30 дни за запазване на мораториума върху санкциите, то те биват наложени отново автоматично, освен ако съветът не реши друго.

- В случай че и външните министри не успеят да уредят проблема, се формира тричленен консултативен съвет, който се състои от един представител на Иран, един на другите пет страни по сделката (трите европейски сили, Русия и Китай, след като президентът Доналд Тръмп изтегли САЩ от споразумението през 2018 г. ) и един независим. Той също има 15 дни, за да излезе с необвързващо мнение по съответния казус.

- Първо, високопоставени дипломати от страните по сделката имат 15 дни, за да решат съответния проблем, заради който е задействан механизмът. Ако те не успеят, министрите на външните работи на страните се събират, като също имат 15 дни. Тези срокове може да бъдат удължени при необходимост.

Франция, Германия и Великобритания - страните от Европейския съюз, подписали споразумението за иранската ядрена програма от 2015 г. - задействаха предвидения в сделката механизъм за уреждане на спорове, за да принудят Иран да се върне към спазване на своите задължения.

Междувременно решението на Великобритания, Германия и Франция да задействат механизма за уреждане на спорове по иранската ядрена сделка, който дава възможност тя да бъде внесена за обсъждане в Съвета за сигурност на ООН, предизвиква разочарование и загриженост. Това заяви днес руското министерство на външните работи, цитирано от ТАСС. "Решението на европейските участници в Съвместния всеобхватен план за действие (СВПД) по иранската ядрена програма да се премине към задействане на механизма за уреждане на спорове, предвиден в чл. 36 от СВПД, и обръщението им по този повод към върховния представител на Европейския съюз за външната политика и сигурността, който е координатор на Съвместната комисия по СВПД, предизвиква дълбоко разочарование и сериозна загриженост", пише в комюникето, информира БТА.

Русия не смята, че съществуват основания за задействането от трите европейски държави на механизма за уреждане на спорове в рамките на СВПД, и счита, че подобна стъпка би направила невъзможно връщането към първоначалните условия по сделката, казва още руското външно министерство. "Не виждаме никакви основания за подобна стъпка (задействането на механизма за уреждане на споровете на СВПД)", заявява още министерството и допълва: "Не изключваме, че необмислените действия на "евротройката" ще доведат до нова ескалация около СВПД и ще направят непостижимо връщането към реализацията на "ядрената сделка" в изначално съгласуваните рамки, към което уж се стреми "евротройката".

Това стана, след като миналата седмица Техеран обяви, че повече няма да изпълнява ангажиментите си по споразумението заради убийството на иранския генерал Касем Солеймани от САЩ. По този повод ДПА предлага справка какво точно предвижда този механизъм, включен в Съвместния всеобхватен план за действие (СВПД) - официалното название на ядреното споразумение: