2020: Какво ще се случи с Европа?

2020 може да маркира раждането на един континентален Европейски съюз, чиято политика в много по-голяма степен да носи белезите на прагматизма, отколкото на библейската "Проповед на планината".

Авторът на статията Борис Калноки, роден през 1961 година, е кореспондент в Унгария на вестник "Ди Велт", но пише също и за други германски издания.

Какво иска Вишеградската четворка?

Къде е мястото на Германия в ЕС?

През 2020 година ЕС ще се смали, а политиката му ще се втвърди. Британците ще могат окончателно да се сбогуват, което няма да остане без последици за разпределението на силите вътре в общността.

2019-а беше година на сериозни търкания между Париж и Берлин: тя постави началото на битката за надмощие в един нов, по-континентален ЕС. Също и французите усещат, че политически Германия може да започне да доминира континента още по-силно, откогато и да било след края на Втората световна война. И те се опитват да попречат на това с рецепти, които познаваме още от времето на Де Гол, Митеран и други предишни френски президенти, чиято цел е да обвържат Германия в такива структури, които ще ѝ отнемат едноличната инициатива, и в които Франция ще заеме колкото се може повече ключови позиции. Такава стъпка беше например призивът на президента Макрон за създаване на общоевропейска армия. Франция – единствената ядрена сила в Западна Европа и единствената страна с ясна воля за военни интервенции в чужбина, би имала водеща роля в такава една армия.

В същото време Германия е изправена пред една нова, стара реалност на изток от себе си: страните от Централна и Източна Европа се преоткриват като съюзници – както е било и по време на Хабсбургската империя. Централното събитие през последните няколко години беше не размяната на удари с Берлин по теми като миграцията, правовата държава и европейската интеграция, а желанието на източноевропейците Германия да ги признае за стратегически партньори. И заедно с тях да се върне към основните принципи на една по-реалистична и по-прагматична политика на интереси и влияние, вместо да ги поучава морално. Тези страни сега се предлагат на Германия, за да ѝ помогнат да разшири властта си в Европа, ако обаче тя им предложи нещо в замяна.

Германия трябва да си отговори на въпроса къде е нейното място в Европа. От това нейно решение зависи също така какъв ще бъде ЕС занапред. Често германските политици се държат така, сякаш Германия не е център на властта на Стария континент. Другите страни обаче са много наясно с това. И това е една от причините британците да напускат общността: те усещат германското превъзходство в единния блок и не желаят да се обвързват с подобна структура.

Очертава се бавно сбогуване и с германско-френската ос, смятана за център на властта в ЕС, и завръщане към историческия първообраз на общността. Това включва и формирането на блок от страни от Централна и Източна Европа – този на държавите от Вишеградската четворка и някои други държави от същия регион, които все по-тясно се обвързват с Унгария, Полша, Чехия и Словакия.

Още от 2014/15 година вишеградските страни действат задкулисно в тази посока, а напоследък зачестяват признаците, че в Берлин изглежда започват да обмислят такава възможност. Външният министър Хайко Мас продължава с моралните поучения, но зад тази фасада се крие стремеж към трезва "нова източна политика". И той се обръща към страните от Вишеградската група. Също и либералите внесоха в Бундестага тази есен подобно искане – за институционализирано, стратегическо сътрудничество с тези държави. И ако тяхното искане няма много изгледи за успех, тъй като либералите все пак са в опозиция, редица политици от партиите в управляващата коалиция сигнализират, че това е абсолютно необходимо, и дават заявка да придвижат въпроса напред в съответните парламентарни комисии.

Решението може да се окаже замисленият от новата ЕК нов механизъм за контрол на правовата държавност, който ще важи за всички страни-членки. Това би бил шанс въпросните наказателни процедури да бъдат прехвърлени към новия механизъм за контрол. А там ще трябва да се пипа много по-внимателно, защото какво можем да кажем например за силно политизирания френски Конституционен съд и неговата независимост, за традициите на корупционно задкулисно политическо договаряне в Австрия или да речем за твърде съмнителните практики за разпределяне на европейските пари в Гърция? Списъкът е дълъг.

След като Великобритания напусне ЕС, Германия трябва да се обърне към Централна и Източна Европа – като противовес на Франция, но също и за да обвърже по-тясно вишеградските държави и да държи на дистанция десните движения в Италия и Франция. Най-голямото препятствие по този път обаче е дело на самата Германия: дебатът за правовата държавност и наказателните процедури на ЕС по смисъла на член седми от европейските договори срещу Полша и Унгария. Как се прекратяват подобни наказателни процедури? Никой не знае. А никой не се осмелява да прости на "грешниците" – от страх да не стане мишена за нападки. Но е ясно, че и наказания няма да има, защото за налагането им се изисква пълно единодушие.