Събуди ли се Ердоган от османския сън?

Тревожни звънци смущават напоследък съня на турския президент Реджеп Ердоган и заплашват да го събудят, преди да е видял финала на историята. Щастливият край на неговата приказка с османски привкус изглежда все повече му се изплъзва след съкрушителното поражение на местните избори в Анкара и Истанбул.

Въпреки несъмнената си привързаност към някогашния имперски град и всички инфраструктурни инвестиции, които реализира в него, Ердоган не успя да получи одобрението на неговите жители. Но ако все пак иска да увенчае с хепиенд своята история, той ще трябва да си направи ясна равносметка за причините и да се вслуша по-внимателно в звънците, за да не го събудят по-рано от очакваното.

За опонентите на президента създаването на тези дисидентски формации е надежда за отслабване на ПСР, а за управляващите - нов тревожен сигнал за нуждата от укрепване на единството, стягане на редиците и предотвратяване на отлива на кадри. Заговори се дори за възможно изтегляне за догодина на президентските и парламентарни избори, които по график би следвало да се състоят едва през 2023 г. Ердоган категорично отхвърли подобни спекулации и се старае да не отпуска юздите, с които държи здраво Турция. След местните избори през март неговото правителство отстрани от длъжност 30 кметове от прокюрдската Демократична партия на народите в Източна и Югоизточна Турция заради предполагаеми връзки с кюрдските бойци. Само преди няколко дни беше отстранен и арестуван за първи път и кмет от основната опозиционна сила - Народнорепубликанската партия (НРП), този път заради връзки с мрежата ФЕТО, обвинявана от Анкара, че стои зад опита за преврат през 2016 г.

Изборите през юни обаче донесоха ново, още по-унизително поражение за Ердоган, след като напълно неизвестният допреди няколко месеца кандидат на опозицията Екрем Имамоглу отново му отне Истанбул, при това с над 800 000 гласа преднина спрямо 13 000 гласа през март. Голяма роля за това изигра психологическата среда, оформила се след първите избори. Жителите на Истанбул не бяха убедени, че аргументите за анулирането на вота са основателни, а усещането им за справедливост бе наранено - факт, който те ясно показаха на повторното гласуване за кмет на града.

На 1 април, след напрегната нощ на броене на гласове и претендиране за победа и от управляващи, и от опозиция, все пак стана ясно, че битката за кметския пост в икономическата и културна столица Истанбул е изгубена от кандидата на Ердоган - бившия министър-председател Бинали Йълдъръм. Дори тогава обаче властта не прие поражението си, а проправителствените медии предприеха усилена кампания, целяща да убеди обществото, че изборите в Истанбул са били белязани от повсеместни нередности, повлияли на крайния резултат. Изправени пред избора да легитимират изборния резултат в полза на опозицията, навличайки си гнева на управляващите, или да касират вота на 31 март въпреки съмненията в основанията за това, изборните власти предпочетоха второто. Повторните избори в Истанбул бяха насрочени на 23 юни - решение, което опозицията прие като огъване на Висшата избирателна комисия под натиска на управляващите, а Ердоган приветства като "важна стъпка в укрепването на демокрацията".

Несъмнено най-големият удар, понесен на избори от Ердоган през всичките му години на власт, са местните избори на 31 март 2019 г. Най-вече в Истанбул... Защото ги загуби, при това не веднъж, а два пъти, въпреки цялата власт, която постепенно съсредоточи в собствените си ръце, въпреки неравностойното положение на опозицията в предизборната кампания, въпреки съмненията и страха.

Някогашният продавач на гевреци по улиците на Истанбул стана почти султан, издигайки се стъпало по стъпало към държавния връх и отстранявайки с твърда ръка противниците си. Дали обаче властта вече не започна да се изплъзва от ръцете на турския лидер като мънистата на скъсана броеница?

Понесеното поражение лиши Ердоган и партията му от контрол върху важна част от Турция, отслаби хватката му върху властта и разклати неговия имидж на "непобедим" на избори. Той обаче продължава да бъде най-популярният политик в Турция и въпреки загубата на големи метрополии като Анкара и Истанбул, президентската партия и нейният националистически съюзник спечелиха изборите в национален мащаб.

Първата по-конкретна стъпка в тази посока направи Али Бабаджан, който напусна ПСР през юли, а през ноември обяви, че ще създаде своя собствена политическа партия. Бабаджан мотивира решението си да се раздели с партията, в чието учредяване участваше, с "дълбоки различия" с ръководството и необходимостта от "нова визия" за Турция. Макар че в публичното пространство и медиите името на бившия президент Абдуллах Гюл също бе спрягано като евентуална част от новото движение, засега той остава извън него. През септември партията майка напусна и бившият премиер Ахмет Давутоглу, който бе отстранен от Ердоган през 2016 г. след серия разногласия между двамата, най-вече заради конституционната реформа, целяща установяване на президентска система на управление. Неговата "Партия на бъдещето" очевидно също ще има за цел да привлече консервативните избиратели, разочаровани от партията на Ердоган.

Същевременно отслабените позиции на ердогановата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) на местния вот откроиха вътрепартийни дисидентски настроения, заплашващи да разместят пластовете на турската политика. В месеците, последвали местните избори, все по-ясно се оформиха намеренията на няколко важни имена от редиците на управляващата партия да поемат по свой собствен политически път и да повлекат след себе си и други недоволни от настоящия политически курс на Ердоган.

Турският президент продължава упорито и с плановете си за "нова Турция". Ключова дата за изпълнението им е 2023 г., когато страната ще отбележи 100-годишнината от провъзгласяването на републиката. Досега Истанбул се сдоби с тунела Мармарай и тунела Евразия под Босфора, с трети мост над пролива и с мегалетище, което претендира да стане най-голямото в света, когато бъде напълно завършено. Ердоган не отстъпва и от проекта за изкуствен канал между Черно и Мраморно море, който да облекчи натоварения трафик през Босфора. Канал Истанбул, чиято обща стойност на проекта се изчислява на 20 млрд. долара, ще има дължина от 43 километра и широчина 400 метра и ще бъде пресичан от шест моста.