Как се справиха играчите на политическия терен през 2019 г. (II част)

По материала работиха Галя Георгиева, Десислава Станева, Константин Веков

ГЕРБ

ДПС

Как се справиха играчите на българския политически терен през 2019 г. пред NOVINI.BG коментира Евелина Славкова, социолог от Изследователския център „Тренд“.

Какви са очакванията за новите проекти на Слави Трифонов, Мая Манолова, Цветан Цветанов?

Обединени патриоти

Рокади в кабинета: Очакват ли се нови оставки?

Ситуацията в БСП

НФСБ и Атака показаха ниски резултати, което също не е голяма изненада. Дори бурните акции в стил Волен Сидеров също не събудиха огромно желание в избирателите им да ги подкрепят. По отношение на ДПС стана ясно, че са успели да преборят окончателно конкуренцията в лицето на ДОСТ.

В най-голяма степен при рокади в кабинета сме наблюдавали ситуационна смяна най-вече на база на някакъв скандал. Едно от изключенията, което наблюдавахме в третия кабинет на Борисов е смяната на министъра на труда и социалната политика, които беше сменен без непосредствен обществен скандал. Тази линия може да се наблюдава и през следващата година, ако Борисов прецени, че даден министър не се справя и особено, ако не се справя комуникационно с ресора си, са възможни смени и без скандал. Място за оставки винаги има.

И тази година станахме свидетели на множество скандали, които дадоха отражение върху персонални политически промени, но не и върху генерална промяна в съотношението между политическите партии. Най-точното мерило в това отношение, не е субективна оценка на един или друг политик, или на един или друг анализатор, а на изборните резултати. Бяхме свидетели на два избора - европейски и местни, които запазиха съотношението на силите, такова каквото наблюдаваме от доста време. ГЕРБ успя да запази своите позиции на първа политическа сила и на европейските, и на местните избори. В контекста на множеството скандали, на които бяхме свидетели от започването на дейността на кабинета Борисов 3, един от които беше Апартаментгейт. Тези резултати показват липсата на партия, която е да бъде алтернатива на ГЕРБ. Остава да гадаем дали ще има промяна на следващите парламентарни избори или ще има отново от същото. Това зависи от множество фактори: обществено напрежение, естеството на скандали, нови политически парти и т.н.

Мая Манолова презентира проекта си като гражданско сдружение, което няма да се превърне в партия. Тепърва ще наблюдаваме развитието на този проект. Мнението ми е че може да очакваме от днешна гледна точка активност от страна на Мая Манолова на парламентарните избори. В нея има формирано чувство, че са и отнели победата и това ще бъде тласъка й към участие на парламентарни избори. Възможно е да я видим в коалиция със Слави Трифонов например, но това зависи от много обстоятелства.

Можем да обобщим, че в третия мандат на Борисов станахме свидетели на утвърждаването на една линия – всеки, които накърнява имиджа на ГЕРБ ще бъде подложен на най-тежката санкция – напускане на постове. Тази линия има своите позитиви за външната публика. Показва, че чувството, че политиците в дадена политическа партия, особено, когато тя е и управляваща, са недосегаеми, се променя. От друга страна във вътрешнопартиен план може да има негативи – партийците да не се чувстват защитени в собствената си партия.

Най-голямата рокада, която се случи в редиците на ГЕРБ, определено е свързана с Цветан Цветанов. Мнозина останаха изненадани от развоя на ситуацията и може би се случи неочакваното. Ролята на Цветан Цветанов беше артикулирана от самия Борисов като изключително важна за партията. Фактът, че не е вече част от партията е показателен за процеси, които не са резултат само на скандала Апартаментгейт.

Няма особена изненада по отношение на разцеплението между Обединени патриоти. Тази коалиция от своето създаване носеше усещането на формулата, позната в българския политически живот – „събрали сме се, не защото се харесваме, а защото така имаме шанс да сме във властта.“ И тук ставахме свидетели на напрежения и скандали и резултатът не закъсня. Но важно е да отбележим, че спрямо резултатите от европейските избори, то ВМРО в най-голяма степен остава основния наследник в патриотичното поле.

Преди близо две години бяха сменени правилата за избор на лидер на партията чрез пряк избор на лидер. При пряк избор на лидера – вероятността БСП да има нов лидер е много малка. При избора на председател при старите правила, където Конгресът решаваше, кой да застане начело на партията, можеше да останем по-дълго в ситуация на колебание дали няма да има изненада. Защо казвам, че при пряк избор на лидер Корнелия Нинова печели. Това се дължи в голяма степен на партийния рефлекс на БСП – членовете на БСП подкрепят лидера, които е избран и трудно ще влязат в опити за неговото премахване. Бонусът, които Нинова носи от президентски избори се чете добре от страна на партийните членове. Интересен момент в тази посока ще бъде кои ще бъдат другите претенденти за лидерското място и дали вътрешната опозиция няма да работи по места срещу Нинова. Тези детайли в тази вътрешнопартийна битка ще наблюдаваме през първите месеци на новата година.

При избора на председател на ДПС има друга особеност. Там решението се взема не от хората, не от конгреси, а от почетния председател Ахмед Доган. Ако той иска да смени Мустафа Карадайъ ще го направи, ако не иска, той ще запази поста си. Смятам, че по-скоро към настоящият момент Карадайъ ще запази своя пост. Промяна в ДПС ще има ори лидера на младежката структура, защото Илхан Кючук следващата година ще навърши 35 години и трябва да напусне поста председател на младежката организация. По-сериозни сътресения по-високите етажи на властта в публичното пространство не мисля, че ще има в ДПС.

Раздяла е думата, с която можем да характеризираме 2019 г. по отношение на Обединени патриоти. Обединени патриоти станаха разединени такива. Напреженията ескалираха до такива ситуации, че през септември дори Атака поиска заличаването на парламентарната група на „Обединени патриоти“. Резултатите на европейските избори показаха ясно, че на национално равнище в най-голяма степен този електорат припознава ВМРО, все пак ВМРО има двама депутати в Европейския парламент. На местните избори колаборация на повечето место имаше между ВМРО и НФСБ. Мнението ми е че на следващите парламентарни избори от днешна гледна точка можем да очакваме обединение само между ВМРО И НФСБ.

Третият проект е неправителствена организация, създадена от Цветан Цветанов. Видно е че тя се занимава с външнополитически теми, а не с вътрешнополитически, но това не означава, че в някакъв подходящ момент Цветанов няма да направи опит за връщане на политическата сцена. Но всяка една прогноза за развоя на събитията около Цветанов биха били несериозни към момента.

Тук говорим за три различни по същност към момента проекти. Слави Трифонов направи партия, независимо, че към момента и е отказана регистрация, можем да говорим за ясно заявен политически проект с програма и цели. Видно е че по-социологически данни се регистрира потенциал на тази партия, но е трудно да дадем категорични прогнози какво ще се случи на парламентарните избори през 2021 г. В политически план това е много време и различни ситуации могат да дадат различно отражение върху партията.