Маргарита ХРАНОВА: Стефан говореше на достъпен език и влизаше под кожата на хората

- Г-жо Хранова, как и кога се запознахте със Стефан Данаилов и стигнахте до решението да пеете точно с него в дует, при положение, че той дотогава не се е изявявал като певец?

- Вие чувствате ли се като "мъжко момиче", както се пеете дуета си със Стефан Данаилов?

- Обиди ли ви това, че не ви дадоха пожизнена парична награда, каквато получиха някои творци, чиито пенсии са обидно ниски?

- Ще пеете ли на концерта "Звездите на България - златните хитове", който е анонсиран за 16 декември?

- Да, така е. Справям се мъжки в ситуациите, в които ме поставят мъжете покрай мен, защото аз живея в един мъжки свят - съпругът ми, имам двама синове, двама внуци, един брат, който също има две момчета. Не съм лигла, организирана и подредена съм, иначе няма оправия с толкова мъже /смее се/. Та в тази голяма мъжка компания, няма как да не се справям по мъжки начин с мъжете. Абе въобще съм момиче окумуш, което не се дава лесно. Но обичам женските занимания, грижа се с мерак за домакинството ни, имам хоби да плета на една кука, някога баба ми ме научи. За съжаление, напоследък нямам много време, но щом се откъсна, веднага хващам куките.

- Нашите песни, които изпяхме, бяха много стойностни, защото такива бяха композиторите, които ги правеха. Нашите композитори бяха грамотни, с добро образование и школовка. Ние, певците, имахме щастието и възможността да изпеем тези красиви, мелодични песни, които вече десетилетия звучат. Сега нахвърлят някакви думички в някои песни, без ред и смисъл, които не могат да ти докоснат сърцето, нищо не ти казват. Затова мисля, че магията е в хубавата мелодична песен, стойностните текстове и доброто изпълнение.

- Не. Историята е дълга - по 10 години от нашия трудов стаж бяха затрити, изгубени документално от служителите в "Концертна дирекция". На нас ни казаха, че книжата били изгорели. В Министерството на културата се повдигна въпроса за невъзможността да бъдем пенсионирани подобаващо за многото концерти и пари, с които сме допринесли за държавната хазна. След като разлаяхме кучетата, както се казва, се взе решение да се дадат такива парични награди, които поне частично да ни компенсират. Наградата се гласува, ние трябваше да подадем документи, за да ни пенсионират подобаващо. Аз съм дала живота си за сцената и съм допринесла, смятам, не малко за държавата. Преди две години си дадох документите и се надявах да ми се обадят с някакъв отговор - положителен или не. Но това не стана, а преди дни от ефира на една телевизия разбрах, че мен не са ме одобрили за тази награда. Огорчи ме това отношение, защото можеха да ми се обадят поне да знам. Но обидена не съм, нямам никаква идея кои са в тези комисии, които са преценили, че не бива да ми се дава тази награда.

- О, да, това е финалът на едно турне, което ние правим в страната от лятото. Ще изпълним песните, които хората обичат и пеят заедно с нас. Това е нашият подарък за почитателите ни за Коледа. Впрочем, колкото и да е тъжен поводът за нашия разговор, ми се иска да пожелая на читателите да се стремят да бъдат толкова добри, колкото беше Стефан, защото на Коледа се пожелават красиви и добри неща, които нерядко не се прилагат в реалността.

- О, той беше изключтелно популярен, с много роли в много филми и театрални постановки. Веднага ми направи впечатление, че той бе изключително естествен, органичен, нормален. Обичаше да разказва на достъпен език и бе много сладкодумен, влизаше под кожата на хората. А нашата песен стана много популярна."Моето мъжко момиче" се превърна в нарицателно.

- Случи се през 1978 година и виновник за дуета и за нашето запознанство със Стефан беше композиторът Найден Андреев, който беше близък с него. От своя страна аз също се познавах с Найден и вече бях изпяла няколко много красиви негови песни. Найден беше прочел стихотворението на Недялко Йорданов "Моето мъжко момиче" и много го харесал. Аз преди това бях изпяла една друга песен по текст на Недялко - "Албена", за едноименният ни курорт, която също стана хит, както и още една друга - "За моят син". Така че всички се познавахме в този кръг. Найден написа песента и ни се обади на мен и Стефан. На мен ми каза: "Марги, трябва да се съгласиш". Аз нямах нищо против, но Стефан се е дърпал, разбирам по-късно, защото не е имал самочувствието, че може да пее вярно.Затова двамата решили Стефан да рецитира, но мелодично, а аз да таниникам. Найден реши да я представим на конкурса "Бургас, морето и трудовите хора" и тази песен беше много различна, спечели сърцата на зрителите и на журито и взехме първа награда. Този дует и за мен беше по-различна изява, тъй като преди това имах само певчевски. Тогава се запознах със Стефан. Той беше изключителен, невероятен талант, голям, добър човек, което, според мен, е най-важното нещо в живота ни.

- Вас и колегите ви от вашето поколение, както и актьорите от това време като Стефан Данаилов и др., се радвате на огромна обич от публиката, пълнехте и продължавате да пълните залите на концертите си. Как си обяснявате тази дълговременна магия?

Тя няма нужда от обстоятелствено представяне, защото я познават във всеки български дом, а почитателите й са хиляди. Нейният удивителен гласов диапазон, талантът й, са нейната визитка, благодарение на която тя над 50 години пълни зали и салони на своите концерти. Една от хитовите й песни е "Моето мъжко момиче", която изпя в дует с неповторимия Стефан Данаилов, чиято панахида е днес от 11 часа в Народния театър "Иван Вазов". Днес България се прощава с един от най-талантливите си актьори, за когото критици и зрители са единодушни, че е цяла епоха в родното кино и в театъра ни. За да му отдадем последна почит в земния живот, потърсихме Марги Хранова, за да разкаже за срещата си с него.