Боряна Пунчева пред "Новини.бг.": Стефан е най-обичливият човек, когото познавам

Последно сбогом пред "Новини.бг" казва на своя обичан колега и прител една от дамите от кинокласиката "Дами канят", популярната и също така много уважавана актриса, режисьорка и сценаристка Боряна Пунчева.

Беше широкопръст, широко скроен, както обичаме да казваме, не позволяваше никой никъде и никога в компания да плаща, защото той бе тамадата. Не мислеше за парите дребнаво, не беше материален човек.

Аз съм от щастливите, които имаха възможността да са много близо до него, да се уча и работя с него. Той първи ме е учил на занаят в киното - от него запомних какво трябва да правя в близък план, в общ план и т.н. неща, които не се преподават в никаква академия. А от човека, който живееше във и за киното. Стефан е най-обичливият човек, когото познавам. Обичаше не само своите партньорки на сцената, на екрана, а и всички художнички, гримьорки и т.н. Към всички, с които работеше, се обръщаше с "Душа", "миличка", по име, с усмивка и топлина. Това го правеше любимец на всички.

Завинаги ще помня тази негова обичливост, усмихнатост, това, че не се уморяваше да усмихва всички и да показва своята природа. Той знаеше, че хората го обичат и искат да са близо до него, заради характера му. Последните думи, които му казвам са: Обичам те!"

Помня една случка от снимкте на "Дами канят". Аз трябваше да изляза от кадър, засилих се и си тръгнах с бодра стъпка. Той ме извика веднага и каза: "С тази крачка ще минеш като една запетайка през кадъра. За да стане добре, трябва да ходиш два пъти по-бавно, иначе на лентата ще ти се види само носа, ти ще изчезнеш". Безброй са подобните ежедневни уроци, които ни е давал директно, без заобикалки. Така ни учеше този човек явление, чудо на природата - Стефан Данаилов. А аз и колегите, с които е работил, сме късметлии.

Сега го наричат звезда и това е вярно. За други, за своите скъпи студенти той е Мастера и от години е един от най-обичаните преподаватели в НАТФИЗ, студентите го боготворят. За трети той е добър колега, партньор и т.н. За мен Ламбо е явление в българското кино. Отива си на 77 години, твърде рано за човек, който има още много какво да даде.

Смятам, че за Стефан Данаилов ще продължим оттук нататък да говорим много. Вече няма да имаме огромното удоволствие да гледаме негови спектакли, но ще обсъждаме, коментираме, анализираме, ще се радваме на всички онези мигове, в които сме били с него. Така че тепърва ще се говори още много за Стефан.