Французите: Протестът на "жълтите жилетки" е оправдан

Година след появата на "жълтите жилетки" във Франция двама от всеки трима французи смятат, че протестът им е оправдан, пише френският в. "Фигаро".

По данни на френския национален статистически институт акциите на "жълтите жилетки" миналия декември са забавили ръста на брутния вътрешен продукт (БВП) на страната за тримесечието с 0,1 на сто.

"Жилетките" не се сдобиха с ореола на благородни борци за социално равенство. Действията им на практика веднага прераснаха в безредици, сблъсъци с полицията и вандалски прояви (сред първите "жертви" бе Триумфалната арка в Париж). Месеци наред шокиращите новини от Франция държаха в напрежение кажи-речи половината човечество - препречени автомагистрали, изпочупени витрини на магазини и кафета край централните парижки улици, напомня изданието, но хвърля вината за "погромите" главно върху анархисти, присъединили се към протеста.

"Конфронтацията между власт и общество във Франция не е изчезнала, но е придобила такъв характер, че сега с нея могат да се справят и двете страни", коментира британският експерт по най-нова френска история Пол Смит от университета в Нотингам. Това обаче поставя днес в центъра на френските политически дебати имиграцията, светската държава и "сблъсъка между цивилизациите", което за жалост е добре дошло по-скоро за крайната десница, предупреждава аналитикът.

За една година "жилетките" видимо "издишаха", но не се стопиха и се преместиха от улиците в местната политика", резюмира наблюденията си руският "Известия". Започнало със спонтанни протести срещу поскъпването на горивата, движението скоро се превърна в обща стачка срещу политиката на френските власти като цяло. А в момента вече е гражданско движение със социално ориентиран дневен ред. За година "жълтите жилетки" успяха да принудят кабинета да намали данъците, но борбата за социална справедливост, в която целта далеч невинаги оправдаваше средствата, причини щети за милиони на френската икономика, а туристическият отрасъл изгуби стотици хиляди туристи, пише вестникът.

По данни на френския национален център за мониторинг на престъпността от ноември м. г. са били ранени почти 11 000 френски полицаи и жандармеристи, а 25 души са били убити, изпълнявайки своя дълг. Далеч не всички случаи имат връзка с безредиците около "жилетките", но именно тези протести опънаха до крайност нервите на полицаите и те отвръщаха предсказуемо твърдо. "За година 23 протестиращи изгубиха зрението си, улучени с гумени куршуми в очите, петима останаха без китки на ръцете, а броят на ранените надхвърли няколко хиляди", отбелязва "Известия".

Повечето французи одобряват движението, но според мнозина - 64 процента, президентът Еманюел Макрон и правителството "недостатъчно" са се съобразявали с него. Разделени са впрочем мненията за темпото, с което властите реагират на протестните искания. Трийсет и шест на сто биха желали Макрон и кабинетът "да ускорят ритъма" на социалните и икономическите мерки, но също толкова предпочитат известно "забавяне". А 28 процента одобряват сегашното темпо.

Социалното движение, протестиращо срещу социалната и данъчната политика на правителството, ще отбележи в събота първата си годишнина. Французите продължават да го подкрепят, сочат данни от анкета на центъра Одокса и компанията Дентсу консалтинг, цитирани в материала. Шестдесет и девет на сто от участниците намират протеста на "жълтите жилетки" за "по-скоро" или "напълно" оправдан и само за 13 процента той е съвсем неуместен. В общи линии французите смятат, че движението им е от полза. Петдесет и осем на сто от запитаните заявяват, че проявите на "жълтите жилетки" са били "по-скоро нещо добро" за "хора като тях". Още по-голям е делът на тези отговори при анкетираните със средно образование - 60 на сто, или с по-ниско - 63 процента.

Според Френската федерация на застрахователите само през първите четири месеца исковете за обезщетения, свързани със съботните протести в страната, са достигнали 170 милиона евро. И то още преди мащабния погром на авеню "Шанз Елизе" през март, когато бяха разграбени над 90 магазина, включително луксозни бутици на световни марки, посочва всекидневникът.