Мозъчни донори!

„Земята се приближава към Слънцето всяка година. Сега имаме и повече хора. Сещате се, хората имат топли тела, така че не идва ли топлина и от тях? Просто преминаваме през много промени, но мисля, че ние – като общество, правим най-доброто, което можем“.

(Тъпотия + наглост) x влияние = критична маса за разпад!

Изглеждат щастливи отгоре на всичко…

Също така:

Reddit

#WhatTheFuckAreYouTalkingAbout

В случая – Глобалното затопляне го използваме за ОТПРАВНА точка, а инициативите за борбата с него – като ОПОРНА точка, балансираща лагерите.

Сенатор Скот Уагнер (републиканска партия) от Пенсилвания стига отвъд възможността на човешкия разум, заявявайки, в опит да оправдае решението на Тръмп да изкара САЩ от Парижкото споразумение в момент на световна катастрофа:

Тъпотията на тълпата плюс наглостта на най-шумните ѝ представители, умножени по влиянието, което достигат в разпространението на „идеите“ си, е равно на създаването на критична маса за разпад.

пука ми/вярвам <------> не ми пука/не вярвам.

А в една от групите на ветераните в Америка, бивш военен написа (по повод това, че кюрдите не са помагали в Нормандия): „Нито пък и баща му на тоя…!“, визирайки старата традиция на семейство Тръмп да избягват участието в армията, а само да възхваляват чуждите усилия – от далече, перчейки се по паради, например. Самият Доналд Тръмп избягва повиквателната за армията, пробутвайки извинителна бележка от доктор, че има… шипове. В средите на ветераните е известен като „Кадет Шипове“ (Cadet Bone Spurs).

Ако прекарате повече време в наблюдение на навиците на тълпата, ще откриете една особена зависимост – хората, които отричат климатичната катастрофа, харесват поведението на Тръмп, опитват се да минат за патриоти, харесват и подкрепят Brexit, имат изразена агресия в поведението си, липсват им основни умения за комуникация, които заместват с допълнителна агресия, чувстват се обидени на света, който смятат, че им дължи нещо, злобата им към всичко е първосигнална – тоест първо оплюват и се подиграват (ей така – по инерция), след това евентуално се вглеждат в подробностите. И най-основната им черта – чакат някой да им каже какво да мислят. Избират си определени медии, които обслужват интересите на „идолите“ им, и се залепят за тях, защото им сервират мисли-полуфабрикат, за които знаят, че са „верните“.