Медии: Доналд Тръмп се е подиграл с науката за климата

"Доналд Тръмп задейства едногодишната процедура по официално излизане от Парижкото споразумение за климата", гласи заглавието на в. "Гардиън". Американският президент предприе мерки за официалното излизане от Парижкото споразумение за климата, с което САЩ стават единствената страна в света, която няма да участва в това споразумение. Това се случва в момент, когато се прогнозира, че световните температури ще се увеличат с три градуса, а влошаването на природните бедствия ще причини обедняване на милиони хора, пише изданието, което уточнява, че процедурата е едногодишна, поради което излизането на САЩ ще приключи един ден след президентските избори през ноември 2020 г.

Администрацията на Тръмп вчера официално уведоми ООН, че ще изтегли САЩ от Парижкото споразумение за климата, оставяйки работещите по климатичния проблем дипломати да търсят начин да напреднат без съдействието на най-голямата световна икономика, пише в. "Ню Йорк таймс". Въпреки че американското участие в Парижкото споразумение в крайна сметка ще зависи от резултата от президентските избори през 2020 г., поддръжниците на документа казват, че трябва да правят планове за бъдеще без американско съдействие. А някои дипломати се опасяват, че Тръмп, който се подигра на науката за климата, че е измама, ще започне активно да работи против световните усилия за замяна на изкопаемите горива като въглищата, петрола и природния газ, пише изданието.

В Парижкото споразумение САЩ се съгласиха да съкратят емисиите си от парникови газове с най-малко 26 процента под равнищата от 2005 г. и да направят това не по-късно от 2025 г. Десетки страни преследват цели за постигане на нетни нулеви емисии до 2050 г. Те обаче съставляват едва около 11 процента от световните парникови емисии и сред тях не присъстват най-големите замърсители: Китай, САЩ и Индия. Фаворитите в първичните избори на демократите за кандидат за Белия дом заявиха, че ако спечелят, ще вземат мерки САЩ да постигнат целта за нулеви нетни парникови емисии до 2050 г., отбелязва "Гардиън".

До момента обаче Китай отказва да обещае, че ще ускори изпълнението на целите си за контрол на парниковите емисии, в които засега е заложено повишаване на тези емисии до 2030 г. Европейските страни, които спорят помежду си в каква степен да се намали ползването на въглища, може да нямат нужното влияние да спечелят нови отстъпки. Някои страни обмислят по-наказателни мерки. Тази година Франция и Германия предложиха европейски въглероден данък, който да се наложи на страни с недостатъчно строга политика за борба с глобалното затопляне. Европейски данък върху внасяни от САЩ стоки със сигурност ще изостри търговските напрежения с администрацията на Тръмп. Европа обаче заплашва с такъв данък от години, а до момента не го е въвела, отбелязва "Ню Йорк таймс".

По света вече започна промяна на дипломатическата стратегия. Прилагане на споразумението без САЩ ще изисква други големи замърсители като Китай и Индия да увеличат своите усилия. Китай, който сега е страната с най-големи емисии парникови газове, е дал големи обещания, но способността на Пекин да ги изпълни продължава да е под въпрос, пише вестникът.

Според правилата на ООН Китай и Индия са смятани за развиващи се страни и не са задължени да намаляват парниковите си емисии. Те се съгласиха да направят това в рамките на Парижкото споразумение до голяма степен защото САЩ предприемаха действия по този въпрос. С излизането на САЩ ще трябва други индустриално развити страни да оказват натиск на икономиките във възход.