Ново изследване навежда на мисълта, че човешка дейност е ускорила ерозията на почвата преди 4000 години, съобщи ЮПИ.
Като анализирали фосилизиран полен, уловен като в капан в древни езерни седименти, учените свързали ускоряването на ерозията през холоцена с промени в горската растителност, по-специално с обезлесяване.
Като използвали радиовъглеродно датиране, специалистите датирали различните слоеве езерни седименти и изследвали промените в темповете на натрупването им.
Резултатите от изследването са публикувани в сп. "Протоколи на Американската академия на науките".
Учени се поинтересували дали повлияната от човешката дейност ерозия може да бъде изследвана в глобални мащаби. За целта анализирали проби от пластове седименти от 632 езера в целия свят.
"Бяхме развълнувани, когато констатирахме, че увеличеното натрупване на седименти преди 4000 години съвпада с намаляване на дървесния полен - поясниха учените. - То свидетелства за промени в горската растителност, които на свой ред вероятно водят до деградация на почвата и ерозия."
"Езерните седименти са смятани за своеобразни архиви на динамиката на ерозията - заяви Жан-Филип Жени от института "Макс Планк" за биогеохимия в Германия. - Всички процеси, свързани с преместване на почва и скали, оставят следи в хронологично подредените слоеве седименти, които са се натрупали и съхранили на дъното на езерата."
"Събирайки данни за толкова много езера, за пръв път открихме обща тенденция, свързана с увеличено натрупване на седименти през холоцена, т.е. през последните 10 хиляди години", отбеляза Пиер Франкюс от Френския национален институт за научни изследвания.
Когато става въпрос за хилядолетен преиод, ерозията на почвата се диктува от движението на тектонски плочи и климатични промени. Но ако става дума за по-кратък период, местното въздействие на човешката дейност върху ерозията може да бъде преценено.
)