Горещите студове на Арктика

Русия, САЩ, а вече и "близкият до Арктика" Китай станаха състезатели в горещо рали по студения арктически лед. Надпреварата е още по-напрегната след новите геоложки проучвания във връзка с хребета Гакел и последвалото решение на ООН, което потвърди, че включените в заявката на Русия 1,2 милиона квадратни километра шелф са именно част от тази страна в геоложки план. Това увеличава потенциалните руски запаси от въглеводороди с 5 милиарда тона условно гориво.

САЩ губят "битката за Арктика", пише Блумбърг.

Днес трудно бихме предположили, че ледените води на Беринговия проток може в обозримо бъдеще да видят кервани от танкери като в Персийския залив, но тъкмо това е първият аспект от "битката за Арктика". "Проблемите около суверенитета и свободата на корабоплаването в Арктика - отбелязва Блумбърг, - стават все по-актуални (. . .) Слабоизвестен досега воден път като Беринговия проток може да стане критично важен проход, нещо като Персийски залив на бъдещето."
Още по-парлив е според Блумбърг друг аспект: американските стратези са осъзнали, че "по време на конфликт руските, а в най-близко бъдеще и китайските въоръжени сили ще могат да застрашат северните американски земи в Арктика. Те ще могат да използват възможностите си в Арктика, за да възпрепятстват развръщането на сили на САЩ в Европа или Азиатско-Тихоокеанския регион".

Сиреч американските стратези се тревожат, че леденият щит на Арктика, разделял от памтивека Америка и Русия, пречи да се разширява присъствието на Въоръжените сили на САЩ в Евразия. Пентагонът вижда тук заплаха и готви "сравнително прост и разумен отговор": да провежда в американския Север и най-вече Аляска колкото може повече учения на военноморския флот, морската пехота и бреговата охрана. Белият дом си припомни принципа за свободно корабоплаване, "за да хвърли предизвикателство на Русия и други страни, претендиращи за водите, смятани от САЩ за международни" (Блумбърг).

Днес в Арктика може да се плава само по Северния морски път. Точно това трасе Вашингтон смята да обяви за "международни води", макар член 234 от Конвенцията по морско право да предвижда специален режим за плаването по този маршрут. Северният морски път е исторически формирана единна национална транспортна комуникация на Русия. Планира се морското право да бъде "пренаписано" в интерес на САЩ с помощта на експедиционни бригади на морската пехота, получили вече команда да се готвят за действия в арктически условия.

Представители на ВМС и бреговата охрана на САЩ говорят за "нова свобода на корабоплаването", засилване на американското морско присъствие на Север. А държавният секретар Майк Помпейо заяви пред последния форум на Арктическия съвет, че в региона "са нахлували хищни сили".

Северният морски път дава възможност да се стигне от Източна Азия до Европа много по-бързо и по-евтино. Ако сравним този маршрут с трасето през Малакския проток и Суецкия канал, събират се почти 3000 спестени мили - една четвърт от пътя. И главният момент: Арктика означава 1,67 трилиона куб. метра природен газ - една трета от световните ресурси, 90 милиарда барела петрол, редкоземни минерали за има-няма един трилион долара . . . ООН прогнозира, че до 2050 г. температурите в Арктика ще се вдигнат с 3 до 5 градуса и достъпът до високите ширини ще бъде сериозно улеснен.

Съединените щати засега трудно лансират интересите си в Арктика, разполагайки с два ледоразбивача - единият служи като склад за резервни части, за да се поддържа в движение другият. Изтъкваме - засега. Конгресът на САЩ отпусна вече 655 милиона долара за три нови тежки ледоразбивача за бреговата охрана. Обявено е, че корабите с водоизместване по 17 700 тона ще могат да пробиват ледове с триметрова дебелина. Първият ще влезе в строя три години след като бъде бракуван действащият днес "Полар стар".

Русия използва Северния морски път като единна транспортна комуникация в северните ширини още от съветски времена. Ледоразбивачите от клас "Арктика" с водоизместване 25 хил. тона могат да пробиват ледове с дебелина 2,25 м и да проправят проход, широк 33,5 метра. Суперледоразбивачите от клас "Лидер" с водоизместване 72 хил. тона, които се очаква да влязат в строя през втората половина от 2020-те, ще могат целогодишно да плават по това северно трасе и да чупят четириметрови ледове, оставяйки след себе си "път" с широчина 60 метра.

Строящите се вече плавателни съдове от проект 23550 с характеристики едновременно на ледоразбивачи, буксири и патрулни кораби ще могат да разбиват лед с дебелина до 1,5 м. На борда си всеки ще носи пускови комплекси за ракети "Калибър", 100-милиметрово оръдие, в специален хангар - хеликоптер Ка-27 за борба с подводници и два скоростни бойни катера "Раптор", за да бъдат преследвани с тях нарушители на границата и плавателните им средства да се вземат на абордаж. Първият кораб от този клас - "Иван Папанин", се очаква да бъде спуснат на вода през 2023 г.

Неотдавна Северният флот от руските военноморски сили организира учение за откриване и унищожаване на подводници на условен противник по границата между Баренцово и Норвежко море. Преди това арктически отряд, включващ кораби и други плавателни съдове от Северния флот, проведе антитерористично учение в района на Нова земя. Има кой да брани Конвенцията на ООН по морско право.
Претендентите за Арктика обаче не са малко, отбелязва "Стратфор". И според експерти на разузнавателно-аналитичната компания на първо място трябва да се спомене Китай, който въпреки географската си отдалеченост от арктическите ширини се обяви за "близка до Арктика държава" и смята да прокара собствен "Полярен път на коприната" със съответната инфраструктура и правен режим. Пекин вече спуска на вода ледоразбивачи и дейно сътрудничи с членки на Арктическия клуб - Норвегия, Швеция, Финландия, Дания и Исландия.

"В Арктика ще накарат Русия да маневрира из един пейзаж, коренно променен след студената война - прогнозират аналитиците на "Стратфор". - Собствени интереси лансира там "близкият до Арктика" Китай, а САЩ правят сега преоценка на целия комплекс от проблеми около своята арктическа сигурност."