"Добре знам, че жителите на Мосул обичат своя град като душите си, но хората започват да изоставят даже душите си заради влошаващите се условия и качество на живот в Мосул."
"Никой не помага, нито от правителството, нито богати хора. А дори богатите са станали бедни при тези обстоятелства. Не виждах подкрепа, затова реших да се върна в лагера."
Бойците на "Ислямска държава" опустошиха и плячкосаха завзетите от тях райони, оставяйки след себе си разрушени къщи, джамии и църкви. Някои се укриват и все още действат в тези райони.
Джасим казва, че напуснала и защото нямало питейна вода, нито достъп до медицински грижи за болния й съпруг - и двете неща са налични в лагера.
Дори иракчани, които някога са били заможни, са принудени да се връщат в лагерите в търсене на по-добър живот.
През 2014 г. бойците завзеха големи територии от страната, а през декември 2017 г. бяха окончателно разгромени. Северната провинция Ниневия, особено столицата й Мосул и районът на Стария град в нея, преживя някои от най-ожесточените сражения.
Само в лагера "Хасан Шам" тази година са се върнали над 200 семейства като това на Джасим, след като първоначално са си отишли у дома. Местни служители казаха, че мнозина са направили това, но отказаха да предоставят пълни данни.
Трупове и разрушени сгради все още са обичайна гледка две години по-късно. За разлика от това, лагерите предоставят на жителите сигурност и сравнително удобен живот.
Централното правителство казва, че ще са му необходими 100 милиарда долара, за да възстанови Мосул, но според местни служители то не прави достатъчно.
"Видях опустошение в Стария град. Всички къщи и сгради са пълни развалини. Със собствените си очи видях трупове. Видях ръка на жена", каза 61-годишната Сабиха Джасим, която след това се върнала в лагера за разселени "Хасан Шам".
"Моят съпруг беше златар, бяхме богати, но заради сегашните условия нещата се обърнаха наопаки. Затова бях принудена да се върна в лагера, защото нямам източник на доходи", каза Аиша Ахмед, която сега е принудена да продава своя дял от осигуряваните от правителството дажби за 8 долара, за да преживее някак.
"Правителствените служби не осигуряват адекватни услуги и жителите страдат. Всичко в провинция Ниневия е ненормално. Хората виждат само външността, но не и същността на нещата. Ако животът в провинцията беше наистина нормален, не мисля, че гражданите щяха да напускат своите домове или града си", каза Али Худиер от провинциалния съвет на Ниневия.
"Хората предпочитат да живеят в бежански лагер, отколкото да останат в Мосул, защото казват, че в лагера има сигурност. Освен това в лагера има средства за препитание повече, отколкото в град Мосул", каза заместник-директорът на лагера "Хасан Шам" Махабад Абдул-Хаки.
Отчаяни от гледката на труповете и отломките, покриващи улиците, много иракчани напуснаха домовете си в райони, освободени от "Ислямска държава" преди две години, и доброволно се върнаха в лагерите за разселени хора, където се бяха подслонили по време на боевете и след това.
)