Тревожна информация, плъзнала първо чрез форуми и социални мрежи, че малко детенце е забравено от служители на частно детско заведение на поляна във Витоша и е обгоряло от палещото слънце, разбуни съвестни родители и граждани. Оказа се обаче, че такова детско заведение не съществува в регистрите, а бившата му управителка категорично отрече написаното да е вярно.
Не се наемам да съдя и да съм арбитър в този спор, не ми е работа да го правя, пък и майката на обсъжданото дете подозрително отсъства от публични изяви.
В разказа за случката е цитирана Частна детска градина „Пипи”, която има адрес, телефон и управител и всеки може да ги види и прочете. Тъй като темата с роенето на нелегални частни заведения за отглеждане на деца в София е доста интересна в последните години, реших лично да позвъня на управителката от адреса в интернет – г-жа П. Димитрова. Попитах я желае ли да коментира скандалната информация, че нейни служители са зарязали дете в планината. Тя каза: „Не желая да коментирам тези лъжи. Изнесеното е донос, спекулация, пълна глупост, организирани от засегната майка и нейни приятелки. Вече от три години не притежавам детска градина. На частни начала гледам няколко дечица на приятели, с които наистина бяхме на Витоша. Там, на същата поляна, имаше и една жена с нейното дете, на която й направихме забележка, от което тя се афектира и се закани, че ще видим какво ще стане. Тя организира този долен донос срещу нас, чрез социалните медии и форумите. Затова ви моля да не ме карате да коментирам нещо, което не се е случило. Много е жалко, но глупостта наистина върви по хората и аз не смятам да я подхранвам”. Това каза бившата управителка на „Пипи” лично пред мен.
В тези частни алъш-вериши освен преподаватели и чиновници, участват и родителите и няма защо да се спотайват и снишават. Те са отговорни за сигурността и здравето на своите потомци и е безхаберие да си поверяват децата на служители в занимални без да са ги проучили, без да имат сключени някакви договори с тях.
И накрая – дали пък не е време за тези занимални, които са като фантоми, да се измисли някакъв ред, по който да съществуват, да са регламентирани и да излязат от нелегалност най-после? Но най-вече, за да може да им се търси отговорност, ако, недай Бог, стане някоя беля с дете. Това са все простички неща, които е въпрос на желание и организация да се направят. За да се излезе от сивата зона не само на икономиката, но и на колективната безотговорност .
Изглежда тези форми са оставени на самотек и произвол от МОН да се размножават скоростно сякаш чрез пъпкуване, защото от това се печели не лошо. Публична тайна е, че в столичните квартали по апартаменти, мазета, гаражи и т.н. никнат като гъби след дъжд такива занимални, за които пред родителите пропагандират и учителите в местните училища. Трябва ли да си правим изводи, че става въпрос за една поредна далавера като онази с частните уроци за която всички знаем и дружно си траем?!
Но няма как да не коментирам и споделя едно подозрение все в този контекст. Че има много частни занимални, които, както пак лично пред мен поясни бивш зам.-министър на образованието, които нямат режим на регистрация и лицензиране. Виж, за частните детски градини, има и те подлежат на такъв ред, установен от МОН и подопечните му ведомства като ДАЗД и др.. Защо обаче няма за занималните?!
Разбирам, че много от родителите на подрастващите са заети, ходят на работа, осигуряват препитание. Обяснимо е и че училищата отказват да организират такива форми на занимание за учениците, тъй като нямат право да развиват търговска дейност под покривите си. Но не разбирам защо участват, при това нескрито, в нея извън сградите на школата. Непонятни са ми и онези родители, които са зарязали възпитанието и обучението на своите деца на втори план.
)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)