Ботев, Тянанмън и Чернобил днес

***

„Понякога е по-сигурно да си в окови, отколкото свободен“.
~ Кафка

(Но пък посрещането на Оранжевия в Британия и начинът, по който хората там му показаха, че диктаторче като него не е добре дошло, ми дава някаква надежда. Поне за света, за България – не толкова.)

А на 2 юни запазихме минута мълчание в памет на Ботев. Същият, който последните си мигове преживял със свито от скръб сърце, защото видял как хората по тези земи си искат робството, свобода не щат. Пари – да, свобода – не. Келепир да има.

В началото на текста обещах да се върна към споменатите 3 исторически събития. Ето:

Всички знаем, че всъщност сегрегацията цели да се подчертае отношението на определени ислямисти към жените. Да се сложат „където им е мястото“. И това е само първа крачка.

Държавата, структурите и системата са се провалили – тези младежи нямат образование, умения, самочувствие. Всичко това те заместват с омраза и агресия. Идеални пионки.

Един от последните слова на Ботев (към поп Ставри): „Ех... отче. Онова, за което дойдохме, не излезе тъй, както мислихме! Напразно ще си пролеем кръвта. На тоя свят имало хора, които са гладни за пари. А има и такива, които много обещават“.

За ISLAM party се знае, че искат до 2030 г. да заменят законите и порядките в Белгия с тези на шариата. Френският в. Le Figaro написа: „Европейската столица [Брюксел] ще бъде мюсюлманска до 20 години“.

За всичко това – след малко. Първо да видим каква реалност владее настоящето и тогава, на неин фон, ще хвърлим едно око и на миналото.

За политиците знаем, че са социопати и точно това им дава чара и обаянието, което кара масата да ги избира за водачи.

Има два вида желаещи подобни правила, шариати и не знам какво още да се въвежда. Едните са си чисто и просто бизнесмени, които работят с мръсни средства и не им пука върху колко трупа ще газят. А другите… както казах вече: балъци винаги ще има.

Интересно е как всички хитреци, които се опитват да прокарат диктатура, първо започват да обясняват как го правят в името на другите, в името на някаква „защита“, „ценност“, че е за добро. А балъци… балъци винаги ще има.

Пред Euronews Абделай Баккали Тахири, който е председател на партията, заяви: „Това е проект, роден от желанието на жени, които са били тормозени, които са били наистина насилвани от нискообразовани хора, от перверзници, така да се каже“.

Сега, когато имаме нужда от спешни мерки, ние го ударихме на популизъм и евтини номера и избираме законотворци, които да си поиграят в ЕП. А той - животът, си се случва покрай нас. Не ни чака.

Няколко разтърсващи неща от миналото ни напомниха за себе си в кратък промеждутък от време. Един сериал на HBO ни подсети, че съвсем наскоро беше годишнината от катастрофата в Чернобил, а по този повод „червените“ фанатици ни напомниха за съществуването си; навършиха се и 30 години от клането на площад Тянанмън в Пекин; а в неделя бе 2 юни и името на Ботев отново владя разговорите и въображението ни.

„В това време се изправи пред Ботев овчарят, от когото бяха взети агнетата, подпрян на гегата си и с един дивашки тон извика: „Хайде платете ми шилетата, защото потерята наближава”. Ботев си повдигна главата и просълзен, с болка на душата си каза; „И аз съм дошел народ да освобождавам”. Обърна се към мене като касиер на четата и каза: „Обретенов, дай му 3 наполеона“.
~ Никола Обретенов

Ако някой желае шериат – моля, има места по света, на които, в различна степен, тези закони съществуват. Има ги. Функционират. Само че там хората не функционират особено добре. Щом се намираш в Европа, очевидно си избягал от нещо. От системата, която е градена върху законите, за които плачеш. Избягал си, за да търсиш нещо по-добро. Не ти ли хрумва, че законите, които искаш, системата и порядките са в основата на пропадането на онова, от което си избягал? Не? Е, разбирам тогава защо си таргет на вербовчиците на ISIS.

В същото време псевдо-патриоти и националисти искат подобни мерки, но ги описват по различен начин или поне с други думи и имена. Смъртно наказание, Крумови закони и т.н. – без да се осъзнават, че пеят в същия хор като ислямистите и имат същите искания.

Всички изследователи на ислямизма в Западния свят са категорични, че маргинализацията и липсата на интеграция са водещи за радикализирането на мюсюлмани, които се присъединяват към терористични групировки. Категорични са и че затворите са центрове на ислямизация. Местата, където се събират млади и бедни (по подразбиране недоволни) хора, голяма част от които с криминално минало, са все места на беднотията.

И точно в този свръх критичен момент ние имаме наглостта да проявим слабост и мързел, да не гласуваме, да не се интересуваме от политическия живот, да тънем в апатия… имаме наглостта да изпратим в Европейския парламент хора, които открито заявяват, че го мразят и ще работят срещу идеята ЕС, хора, които са такива „експерти“ и „специалисти“, че не знаят още с какво ще се занимават, веднъж отишли там – с култура вероятно, а можело и със земеделие (???). Не знае с какво, важното е да е там – при келепира. Но обещава да е стабилен и да не прави компромиси. С кое и какво – още не е ясно.

Между 3 и 5 юни 1989 г. площад Тянанмън е сцена на комунистическия садизъм на Китай. Днес – точно 30 години след масовото изтребление на стотици протестиращи, Джон Съдуорт от Би Би Си си направи експеримент и той накара мнозина да настръхнат от ужас. Хората в Китай не разпознават емблематичната за XX в. снимка на човека, който сам се изправи срещу танковете на площада.

Нареченият от всички Tank Man. Останалият анонимен герой, който най-вероятно е завършил живота си в някое мазе на садистичната комунистическа полиция. Китайците твърдят, че тази снимка не им говори нищо. Но много от тях с поведението си издават, че ги е страх да я разпознаят.

Нещо, наречено ISLAM party, се опитва да пробута шариат в Белгия. И за да не си помислите, че ISLAM означава „ислям“ (…), пояснявам, че това е акроним – Integrity, Solidarity, Liberty, Authenticity, Morality. Или: Интегритет, Солидарност, Свобода, Автентичност, Морал. Или също така: Манджа с грозде… думички, наредени така че да образуват думичката „ислям“, нищо повече.

Но това са правилата на играта – да се създава напрежение. Едни фанатици, подкокоросвани от едни интересчии, си мислят, че имат шанс и надават глас. Щеше да е смешно, ако не беше жалко и ако не костваше спокойствието на милиони. И още по-лошото – не даваше гориво за машината на омразата на онези от другата страна – крайните националисти и псевдо патриоти. Които са си същите като ISLAM фанатиците, но с друга боя.

Разбира се, на всички (или поне на повечето) ни е ясно, че това няма да се случи. Никоя ислямска държава, партия, формирование, организация (легална или не), група, групичка, дюнерджийница, училище, школа, Ал-Кайда, ISIS или каквото и да е там… няма, няма и да има ресурс, сила и възможности да завладее който и да било европейски град.

Сериалът на HBO „Чернобил“ беше посрещнат от всякакви „червени“ симпатизанти „на нож“. Те съзряха опит на Запада да очерни социалистическия строи. Така – по навик. Жалки и смешни червени човечета. Но някога те бяха главните „казвачи“ – те колеха и бесеха. Е, и сега го правят, но по-малко. Имаме и нещо като свобода тук-там.

Та, от ISLAM party се пънат да забранят порока (например хазарта, но имат и други шантави идеи), да се разреши носенето на хиджаб в училищата, както и на децата да се осигурява халал храна, но отиват и по-далеч, настоявайки да се въведе разделение в градския транспорт между мъже и жени.

Те се влюбват в идеята, че с насилие ще поемат контрол, ще мачкат досегашния враг (белите, християните, богатите) за отмъщение и най-после ще станат фактор – че ще са нещо повече от тотална загуба на кислород и жизнено пространство. А и много важното – че в процеса на тази „борба“ те ВЕЧЕ са част от нещо, част от общност, най-после не са безполезни отритнати.

Учени, знаещи, можещи, експерти, хора, които познават цикличността и природата на стихиите, събитията, нагласите, хора, които имат знанието – те не са лидери. А за лидери избираме егоцентрични егоисти, комплексари, самодоволни кресльовци с мания за величие, тарикати, които знаят какво искате да чуете, защото предпочитате красивата лъжа пред грозната истина, но после все стигате до: „е, какво стана сега, това не го очаквах! Защо все на мен/нас се случва!“

Що за мозък ще реши, че иска да донесе със себе си онова, от което е избягал? Все едно избягалите от комунизма преди десетилетия българи, руснаци, чехи, поляци… отишли веднъж в Америка, Англия, Германия, Италия… да започнат да работят за създаване на комунистически партии там с цел да донесат „развиващия се социализъм“ на СССР.