Турция няма място в ЕС и НАТО

16.05.19 г., 11:29 ч.

140

Копирано

Онзи ден турският президент Ердоган заяви, че страната му няма да спре да упорства да влезе в Европейския съюз. При всички разногласия и въпреки охладнелите отношения със Запада, влизането в ЕС явно остава основна цел за Анкара, докато Брюксел се свени да u откаже веднъж завинаги. Защо е така и какво значи това?

Ако Турция може да употребява членството си в НАТО, за да реализира своята доктрина за „стратегическа дълбочина“, можем само да си представяме какъв стратегически размах би u предоставило едно членство в Европейския съюз. Ако паднат границите между нас и Турция, това ще развърже ръцете u да използва своята огромна и бързо растяща демография, за да колонизира отвътре редица европейски страни.

Евроатлантическият свят е изправен пред една сериозна вътрешна заплаха. Името на тази заплаха не е Доналд Тръмп, не е Виктор Орбан, нито Ярослав Качински, нито Матео Салвини. Не са „евроскептиците“, консерваторите или националистите. Тази заплаха се казва Турция. Не Ердоган. Турция, категоричен е Кристиян Шкварек в свой анализ за conservative.bg.

За разлика от вътрешната европейска миграция на близки по култура и вяра народи, които лесно се асимилират в новата си родина, турските мигранти в Австрия и Германия успяха не само да запазят идентичността на своите предци, но и да отгледат поколения, които към този момент се доказват като още по-големи турски националисти от своите предци имигранти.

Либералните елити обаче не са способни на това. За тях Европа няма естествени граници – докато за нас има. Те слагат ЕС пред Европа – ние слагаме Европа пред ЕС. Те искат Европа да бъде „отворена“ – ние искаме да бъде съхранена.

На последните президентски избори в Турция например, Ердоган успя да спечели по-голяма подкрепа като процент сред турците в Германия и Австрия, отколкото в собствената си страна. И то тъкмо сред младите турци, родени и израснали там, които либералите десетилетия наред ни убеждаваха, че ще израснат като интегрирани и модерни европейци.
Турското демографско надмощие следователно е двояко.

Ние, разбира се, приветстваме чудодейното им проглеждане за истината.

Но много добре знаем, че тяхното зрение и памет са само въпрос на конюнктура. Ако утре на власт в Турция дойдат „демократични“, „реформистки настроени“, „секуларни“ и други близки до тях сили, те за пореден път ще се престорят, че нищо не е било. Това е големият проблем с тяхната визия за Европа – те са слепи за непреходните различия между Европа и Азия, между християнството и исляма. Вместо тази конюнктурност и недомлъвки, ЕС трябва да даде един принципен отговор „не“ на Турция, а Алиансът следва да u посочи вратата.