Кметове на над 200 града призоваха ЕС да постигне въглероден неутралитет до 2050 г.

ЕС се ангажира до 2030 г. да намали емисиите на парникови газове с 40 процента в сравнение с нивото им от 1990 г. Той ще представи догодина дългосрочната си стратегия за средата на века.

Според публикувания вчера експертен доклад един милион животински и растителни видове са заплашени от изчезване и това не може да бъде спряно, ако обществата не извършат значителни промени.

Министрите на околната среда на Г-7 –(Великобритания, Германия , Италия, Канада, САЩ, Франция и Япония) приеха вчера вечерта харта за биоразнообразието. Документът е необвързващ. Той бе приет в края на тяхната среща в Мец във Франция, в момент, в който експертна група към ООН публикува алармиращ доклад за катастрофалното състояние на природата, предаде АФП.

В края на ноември Европейската комисия представи своята стратегия за постигане на климатичен неутралитет до 2050 г., тоест нулеви нетни емисии на въглероден диоксид. Кметовете, подписали отвореното писмо, смятат, че това предложение на ЕК е единствената възможна опция за бъдещето на Европа и на света. "Мислим, че Европейският съвет има уникален повод да конкретизира тази визия", се казва в писмото.

Междувременно кметовете на 230 европейски града призоваха ЕС да приеме цел за въглероден неутралитет през 2050 г., предаде Франс прес. Призивът бе отправен в отворено писмо. То е подписано от кметовете на Париж, Милано, Лондон, Севиля, Стокхолм, Амстердам, Атина, Щутгарт, Осло и др.

На срещата бяха поканени еврокомисарят за околната среда и още девет страни - Мексико, Чили, Нигер, Габон, Египет, Индия, Индонезия, Острови Фиджи, Норвегия. Част от тях заедно със страните от Г-7 приеха хартата, която ще послужи за основа на обществените политики, обясни френският държавен секретар за екологичния преход Брюн Поарсон. Хартата съдържа три точки - укоряване и засилване на усилията за прекратяване на загубите в биоразнообразието, насърчаване на ангажимента от страна на други действащи лица и подкрепа за разработването и прилагането на световна рамка за биоразнообразието за периода след 2020 г., когато ще се състои заседанието на страните по конвенцията на ООН за биоразнообразието в Кунмин в Китай. На него ще бъде установен дневен ред за защита на биоразнообразието в идните години след провала в изпълнението на повечето от ангажиментите за периода 2011-2020 г.

Страните от Г-7 приеха също така и финално комюнике от срещата си, но в него един параграф остана отворен, за да се подчертаят различията със САЩ по климатичния въпрос. САЩ отказаха да се асоциират към параграф 25, в който се говори за завишаване на целта за намаляване на парниковите емисии и поискаха към следващия параграф 26 да бъде добавен текст с тяхната позиция, а именно, че САЩ повтарят намерението си да се изтеглят от Парижкото споразумение за климата.

Същевременно в Париж френският президент Еманюел Макрон се срещна с експертите от Междуправителствената платформа за биологично разнообразие и екосистемни услуги, обединяваща 130 страни, включително САЩ, Русия и Китай. Срещата се състоя след публикувания от експертите тревожен доклад. Тя продължи час. След нея Макрон каза, че неговото правителство ще работи за нови мерки за защита на биоразнообразието. Сред тях са усилия за увеличаване на природните зони, които са защитени, както и приемането на данъчни и бюджетни мерки в подкрепа на биоразнообразието, предаде Ройтерс. Макрон обяви, че има намерение да представи инициатива за климата на срещата на върха на ЕС в Сибиу на 9 май, допълва ДПА.