„Небесата и планинските върхове са подобаващото място на боговете, светилища и храмове се издигат на най-високия хълм, дворците на владетелите се виждат отвсякъде, а паметниците на героите имат пиедестал, за да се открои още веднъж разликата между обикновеното и това, което не може да се надмине. Сякаш смирението пред висшите сили, които биха могли да се разгневят на човешката дързост и да я накажат, прави жилищата по-скромни, по-ниски, по-незабележими. Но не и днес.”
“Зелен” параван
И хлябът, и ножът
Как “Капитал” атакува репутацията на “Артекс”
От “място на боговете” до “скандален проект”
Панови като гаранти
В продължение на години през изданията си, а и чрез свързани с тях политически партии (“Зелените”, “Да, България”) и промотирани граждански организации (“Спаси София”), Прокопиев и Захов са заставали зад инициативи срещу презастрояването в столицата, в т.ч. и срещу инвестиции във високо строителство. Пропагандирането на “зелените” каузи се оказва перфектен параван за прикриване на странни бизнес практики, включващи печалба от лихварска дейност, (принудителни) ПР-услуги, легализиране на доходи с неясен произход, а дори и за корпоративно рейдърство (превземане на активи, заради невъзможност за изплащане на задължения). Всички тези варианти се оказват възможни, с оглед на сключен договор за заем между най-доверения партньор в бизнеса на Иво Прокопиев – Теодор Захов и собствениците на “Артекс” Весела и Пламен Мирянови. На 3-ти април 2018 г. Захов и Мирянови сключват пред нотариус договор, по силата на който двете компании на съиздателя на “Капитал”- “Иновент Холдинг” АД и “Иновент Финанс” АД, отпускат всяка по 600 000 щатски долара на “Артекс Инженеринг” АД. Трансферът, ако такъв изобщо е реализиран, би трябвало да е осъществен по банков път, като срокът за погасяването на дълга е една година, дължимата лихва е 6%, а разноските са за сметка на заемателя.
Всичко това поставя един изключително основателен въпрос – защо именно от Теодор Захов познатото на пазара на недвижими имоти в столицата от 1993 г. семейство-архитекти ще търси заем от 1,2 млн. долара, при това сключвайки договор, чиито клаузи са повече от неизгодни за дружеството. Архитектите Весела и Пламен Мирянови се явяват и поръчители по заема, по който дължимата лихва е 6% на година (72 000долара). Още повече, че “Артекс” финансират мащабния проект с дългосрочен банков кредит в размер на 16 млн. лв., а приходите от продажби за 2016 и 2017 г. само от “Златен век” вече възлизат на 5,5 млн. лв. Логично възниква и още един въпрос – върнал ли е “Артекс” на “Иновент Холдинг” и “Иновент Финанс” дължимото или е налице предоговаряне на срока на договора за заем, както и как са се отразили репутационните щети върху заемателя, провокирани и от публикациите в изданията на заемодателя.
Договорът за наем между Захов и Мирянови може би е най-разбираем пример на схемите, по които кръгът “Капитал” осъществява спекулативните си схеми: било през източване на пенсионни фондове или криминална приватизация, като тази на 33% от остатъчния държавен дял в ЕВН, за което подсъдим е Иво Прокопиев, и предхождащата я скандална сделка с “Каолин”. В случая с “Артекс”, обаче, за първи път обществото има възможност да проследи отблизо очевидния опит чрез фабрикувани медийни атаки и фалшив “граждански” натиск да се превземе печеливш бизнес, като всичко това, волно или неволно, се случва и с подкрепата на държавните институции, които в случая приеха прибързаното решение да замразят строежа на “Златен век”, просто защото така са поискали изданията на Прокопиев и Захов и групичка “граждани”. Настоящата схема позволява да се види и как една солидна инвестиция и градена с години репутация се оказват мишени на тенденциозни кампании, провеждани в името на хората, но реално прикриващи спекулативни интереси.
Защото докато “гражданската общественост” (Инициативен комитет от трима души, един от които общински съветник) в “Лозенец”, активно промотирана от изданията на Захов и Прокопиев и близки до тях сайтове и телевизии, вече е доволна, че строителството на “Златен век” е замразено, “Капитал” още в края на март и особено в началото на април т.г. все по-усилено внушава, че “не е ясно какво ще стане с “Артекс” и построените вече 18 етажа от бъдещия небостъргач. Подобно твърдение, съпоставено със заема, отпуснат от Захов на Мирянови, само показва, че интересът на съиздателите на “Капитал” (трудно е да се приеме, че Захов не е информирал Прокопиев за сделката година по-рано) към бъдещето на строежа в “Лозенец” няма ни най-малко общо с обществения интерес или с грижата за околната среда. Много по-вероятно е строителната компания да е поставена под натиск, който би отпаднал срещу изпълнението на определени условия. Като например да се прехвърли целия, половината или част от “Златен век” на компании на Захов и/или на Прокопиев, които се занимават с управление на недвижими имоти, като в замяна “общественото недоволство” изчезне точно толкова бързо, колкото се е и появило.
Както и да се развият отношения между “Капитал” и “Артекс” занапред, двете страни имат уникалната възможност да ползват за гаранти по своите договори и споразумения семейството на председателя на Върховния касационен съд Лозан Панов. Все пак именно собствениците на “Артекс” Весела и Пламен Мирянови се оказаха кумове на сватбата на Елисавета и Лозан Панови преди четири години. Две години по-рано Елисавета Панова пък придобива срещу 81 000 евро четиристаен апартамент (по 382 евро на кв.м.) в луксозна кооперация на “Артекс” в кв. “Изгрев”, при положение, че цените по това време в района са четири пъти по-високи. (Реалната цена на имота на Панови, която “Труд” вече разкри възлиза на половин милион лева.) В същото време семейството на “съдия №1” е изключително близко и до двамата издатели на “Капитал”, един от които подсъдим пред Специализирания наказателен съд. Първият опит на Елисавета Панова да обясни скандалните обстоятелства около сделката й с кумовете от “Артекс”, която вече е обект на разследване, заради съмненията, че се касае за укриване на данъци, бе направен именно пред журналист на “Капитал”. В името на 111-то място на България в класацията на “Репортери без граници” за медийна свобода, изданието на Теодор Захов и Иво Прокопиев демонстрира абсолютно двоен стандарт по отношение на напълно идентичните казуси с апартаментите на властта: докато атакуваше политици от ГЕРБ за придобитите на ниски цени жилища, то за същото оправдаваше съпругата на Лозан Панов.
Макар “Капитал” сам да посочва, че през 2017 г. само “Артекс Инженеринг” са имали почти 60 млн. лв. приходи и 8,5 млн. лв. печалба, а общите приходи на дружествата, свързани с Весела и Пламен Мирянови, да надхвърлят 113 млн. лв. за 2017 г., изданието на няколко пъти се опитва да внуши, че компанията е поставен под сериозен риск. Изданието на Теодор Захов и на Прокопиев твърди, че има данните от открити източници, но е факт, че в договора за заем присъства задължение на “Артекс” да предоставя на заемодателя всички финансови отчети, дори и да не са заверени, приети и публикувани.
Наличието на условието, обвързващо репутацията на строителната компания с възможността връщането на заема, равняващ се на 2 млн. лв., да може да се изисква незабавно, едва ли би събудило подозрения, ако не бяха две съществени подробности, възникнали в срока на самия договор. Първата: на 19 март 2019 г., по-малко от месец преди датата на падежа по договора за заем, фирма “Артекс” попада във фокуса на имотен скандал, чиято основна мишена са няколко ключови лица в управляващата партия, начело със заместник-председателя на ГЕРБ Цветан Цветанов, но и самата строителна фирма. Автор на разкритията се оказва дългогодишен бивш служител на Теодор Захов и Иво Прокопиев – Николай Стайков от т.нар. “Антикорупционен фонд”. Това че Стайков вече не работи като журналист в групата “Икономедиа”, 49% от която са на Захов, далеч не означава, че не поддържа активни контакти с действащи журналисти от “Капитал”, както и със самите собственици. Добре известни са всички активни мероприятия, в които Стайков участва от 2013 г. насам, включително и в двете паметни сбирки на кръга “Арго” от лятото на 2016 г., чиито стенограми разкриха опити за политически инженеринг, провеждан под ръководството на Иво Прокопиев. Втората подробност е, че заемодателят Теодор Захов, освен във фирмите, отпуснали 1,2 млн. долара, има собственост и в “Икономедиа” – издателят на медии, които от ден първи на имотния скандал отделят особено внимание на ролята в него на фирма “Артекс”.
Не е изключено Мирянови още през миналата година да са били принудени да приемат определени оферти или да извършат определени услуги към заемодателя – да плащат за рекламно и ПР обслужване или да предоставят конфиденциална информация за свои ВИП-клиенти. Ако заемодателят е и издател, то когато придобие подобна чувствителна информация (за силните на деня), вероятността да я публикува е много голяма, защото ще му даде популярност, а и ще му осигури инструмент за натиск над управляващите. Това обяснява и защо атаките бяха насочени единствено към ГЕРБ, но не и към опозицията. А когато издателите имат и нескрити политически и властови амбиции, най-логичното е да използват конфиденциалната информация за атака срещу политическите опоненти. Добре известна е близостта на Прокопиев и на Захов до две (“Зелените”, макар с решение на съда ползването на това име да е обявено за незаконно и “Да, България”) от трите партии във формированието с претенции за “уникалност”, което след поредната си трансформация вече носи претенциозното название “Демократична България”. Социолози вече отчетоха, че от скандалите с имотите полза имат именно извънпарламентарните партии и БСП, към която в последните месеци изданията на Прокопиев отчетливо проявяват позитивно отношение.
От съдържанието на документа се разбира още, че заемодателят (дружествата на Захов) е наясно с “безупречната репутация на заемателя (“Артекс”) на пазара на строителство на недвижими имоти в София, както и стабилните перспективи на този пазар”. Договорът съдържа и изключително тежки клаузи, с които (странно защо) собствениците на “Артекс” са приели да се съгласят, като: всички задължения могат да бъдат изискуеми с предизвестие от три дни, ако междувременно заемателят поиска несъстоятелност или при “настъпването на други необичайни събития”, които “биха могли да застрашат надеждността на заемателя (“Артекс”) като длъжник или безупречната му репутация на пазара”.
Преди още Захов да отрече за връзка между отпуснатия заем на Мирянови и публикациите в изданията му по адрес на “Златен век”, (което с интерес очакваме да се случи), прави впечатление, че голяма част от статиите по темата се базират на информации от неназовани източници. Това не пречи да се правят недоказани твърдения и манипулативни заключения, които най-малкото биха поставили под риск всяка потенциална инвестиция в недовършения мегапроект, както и биха довели до сериозно притеснение вече закупилите имоти “на зелено”. Едно от тези твърдения е това, че зад строителната експанзия на “Артекс” е стояла възможността “да намират финансиране”, както и “да прокарват проектите си през всички бюрократични завои”.
Принудени ли са били да вършат услуги за “Капитал” собствениците на “Артекс” е въпрос, чийто отговор знаят най-добре двете страни. Но е факт, че седмица преди датата по падежа на заема, изданието на Прокопиев и Захов недвусмислено засяга темата за нарушената репутация на “Артекс”, която се дължала и на липсата на “адекватен ПР”. “Тези дни позитивен имидж е нещото, което най-много трябва на строителната компания, която се оказа в центъра на най-големия скандал, разтърсвал от години насам управлението. Освен че заплашва репутацията им, той има потенциала да се окаже със сериозни финансови последици заради подновеното внимание към най-ключовия и скандален проект, започван от „Артекс“: небостъргачът „Златен век”, пише “Капитал” в края на март 2019 г. Това се случва броени дни преди държавата да разпореди замразяване на строителните работи под обществен натиск срещу презастрояването в столицата и “високото строителство”, обилно отразен в изданията на заемодателя Захов и съдружника му Прокопиев. Така, за по-малко от година и половина, отношението на “Капитал” към “Златен век” претърпява пълна метаморфоза – от “място на боговете, светилища и храмове”, то се трансформира във внушението “скандален проект”. Разбира се, читателите не знаят, че един от двамата издатели на вестника финансира строителството на “скандалния” небостъргач с милион и двеста хиляди долара. Вместо този факт, общественото недоволство е провокирано от твърденията в медиите на Прокопие и Захов и на близки до тях издатели, че парламентарното мнозинство е приело лобистка поправка в Закона за устройство на териториите точно заради “Златен век”.
Така през декември 2017 г. в своя притурка за “нещата от живота” седмичникът “Капитал”, издаван от съдружниците Иво Прокопиев и Теодор Захов, представят с адверториал (платена публикация) най-амбициозния проект на строителната фирма “Артекс” – небостъргача “Златен век” в софийския квартал “Лозенец”. Година и половина по-късно ще се окаже, че “Артекс” е предпочитаният строител на властта не само заради атрактивните парцели, на които строи, нито заради високото качество на изпълнението, а най-вече заради шокиращо ниските цени, на които ВИП-клиенти купуват имотите си. А “Капитал” ще промени отношението си към “Златен век”, който от “място на боговете”, ще се превърне в “небостъргачът, който ще се окаже златен”. И причините далеч няма да са високите журналистически (и морални) стандарти на вестника и неговите собственици, нито общественият интерес, а напълно прозаичните 1,2 милиона щатски долара, пише "Труд".
Така се оказва, че Захов е в привилегированото положение да държи “и хляба, и ножа” по отношение на компанията на Мирянови, защото веднъж е в ролята на заемодател, а в същото време е и съсобственик на медии, чиято редакционна политика много бързо може да се окаже причина за уронване репутацията на заемателя, което може да послужи за предсрочната изискуемост на заема. В хипотеза, при която Мирянови нямат възможност да възстановят дължимото незабавно (в срок от три дни), то те биха изпаднали в ситуация, при която дори рискуват да загубят контрола върху “Артекс”. Развитието на подобен сценарий би имал всички елементи на класически пример за опит за корпоративно рейдърство. Но дори и да не се стигне до него, желанието на “Капитал” да превземе “Артекс” изобщо не e за подценяване. А, ако се съди по развоя на събитията от последния месец, може да се заключи, че собствениците на строителната компания са подложени на (скрит) натиск по отношение на “Златен век”.
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)