По-сърдити старчета

Продължение на материала, чиято предишна част можете да прочетете тук

Без правила и насоки, хората стават животни, даже – вече станаха. А религията (основана на вярата) е точно това – сбор от правила и насоки, за да не вършат злини маймуните, наречени хора.

Забранено е на патриаршеския хор да пее пред Франциск. Не е според канона, все пак. Да споменем, че през далечното лето господне 2015-о един англикански хор пя пред Папата, но на тия каноните им са лабави, не са кат наште.

Както казахме, има и още:

Не, шегувам се – не е според канона, за това. Но все пак не е зле да го пребъркат на входа, за да не се окаже, че е скрил нещо богослужебно в джоба, че…

Нещо такова се случва и с Исляма и неговите светски поданици. Някога дàли на света наука и изкуство, медицина, математика, астрономия, днес масово тънат в средновековно мракобесие. Както и да е.

Но мисля, че първоначалната чудесна идея все още е жива.

Светите другари са благоволили да разрешат на Франциск да влезе в храма „Св. Ал. Невски“, но с претенция как да е облечен… не трябва да носи богослужебни дрехи. Явно за да не реши да извърши диверсия и изведнъж да се метне да богослужи и да ни срине българщината и православщината, и да ни въведе католицизма с неква тайна еврогейска магия, да отвори небето и да ни посипе с бежанци.

Всъщност, като се замисли човек, църквата се сблъсква… не, по-скоро „създава“ проблеми още от Средновековието. Като цяло Християнството май е било най-готино съвсем в началото, преди големия „бизнес“ да се намеси и да се осъзнаят, че с контрол над масата могат да си осигурят пари и власт. Съвсем в началото всичко е било любов, опрощение, добрина, вяра. Всичко се е носело в сърцето и никой не е плащал данъци за строежи на катедрали. А и оценете иронията: римляните разпъват Иисус, а после Рим става център на Християнството. Както виждате, политиката не се е променила много последните 2000 години.

Да продължим по това защо е важно църквата да е гъвкава. Тази изостанала хем в Средновековието, хем в милиционерското си минало църква отблъсква хората, а сега именно има нужда от приближаване, защото, да не се лъжем – повечето хора нито са много умни, нито пък са много добри. Всъщност МАСОВО не са добри. Имат нужда не толкова от приближаване към църквата, отколкото към някакъв вид вяра, но и за това да не се лъжем – на хората или им идва отвътре, или не. А, както казахме – повечето не са добри хора и предпочитат да го карат „през просото“, да си правят каквото си искат. И в повечето случаи вредят на ближния. Елементарен закон на масата, принудена да обитава една територия. Затова църквата, понеже е институция, а хората първосигнално са свикнали да внимават, когато една институция им говори (страх от авторитета, плюс уважение към авторитета), та понеже е институция, има властта над съзнанието на хората да ги „дръпне“ към вярата. А всичко това има смисъла на учението на добро, опрощение, търпение, смирение, любов. Колкото и отвеяно да ви звучи, това е начин да се въведе ред, защото вярата създава добри правила за живот. Да, признавам – донякъде и заради страх. Но, я се огледайте – масата около вас няма ли нужда от малко правила за начина си на живот? Дебеловратите с кръстовете около врата са религиозни, колкото аз съм космонавт. Те приемат Християнството като футболен клуб, за чийто цветове трябва да се бият, да защитават и т.н. клишета, но иначе живеят като… ами безбожници, съжалявам за клишето.

Защо е важно църквата да е гъвкава, а не да стои на едно място? Да, изиграла е своята роля за запазване на самосъзнанието на хората някога (макар тук да е спорно дали говорим за църквата или вярата, но това е тема на съвсем друг разговор), но това е било, минало е, всичко се движи, променя се. Трябвало ли е след Вазов в България да се спре литературата? Или пък всичката, написана след него, да е имитация на „Под игото“, едно и също, едно и също?

Преди да продължа, искам да отворя тази скоба: прави лошо впечатление, че точно православните държави са най-изостаналите в Християнска Европа. А най-напредналите страни в света са на гъвкавите протестанти и след тях – католиците. Не говорим задължително за държави с официални религии, както у нас, а за държави с преобладаващо протестантско или католическо население.

Странно, но някога, много отдавна православната църква е била по-напредничава от католическата. Векове наред е било така, но после нещата започват да се обръщат и ХХ век тотално слага край на това. На Запад императорът е бил в много случай… как да го кажем – „под“ Папата, докато във Византия Патриархът и църквата почти винаги са били в услуга на светската власт. Православните са били и по-„гъвкави“. Но днес…

Това е архаична отживелица, ще кажат мнозина атеисти. Да, прави сте, съгласен съм, но с първобитните около нас, трябва да го даваме първобитно. Толкова. Ако ти си атеист и си добър човек, браво, респект, значи си истински добър човек. Но ти си част от най-малобройната група на света. Другите имат нужда от правила и напътствия в ежедневието си, дори там, където окото на държавата и съседа не стигат, защото злините се вършат и насаме и в малки групи. Дали има Бог или не? Не мисля, че и Папата знае, но ако вярват, че има, то има някакъв шанс да понамалят свинщините си. Но БПЦ нехае за такива неща, оставила е всичко да се оправя от само себе си.

Ясно е, че католиците си имат своите отвратителни проблеми – с тези случаи на педофилия, пране на пари от Ватикана, забраните за аборт, които имат зловещи резултати и още, и още. НО техният „шеф“ Франциск поне се опитва да оправи нещата и да разчисти Авгиевите обори. И има шанс да се случат нещата, щом се работи от най-високо.