Бебета-полуфабрикат или как баба роди… собственото си внуче

Ако ми се наложи да го напиша още веднъж, мисля, че ще полудея. Такива неща карат серийните убийци да се плеснат по челото и да си кажат: „Това не е нормално“.

Да, правилно разбрахте всичко. Матю е омъжен за Елиът, чиято сестра (на Елиът) дава яйцеклетки, които оплождат с „плувците“ на Матю и ги слагат в майка му (тази на Матю).

Когато преди месец написах: „Британец пие урина, фригани се хранят от кофите“, очаквах това да е върхът на странните новини за годината, но…

Честно казано не мисля, че и това, което пиша сега, ще е върхът, защото… ами защото вече не си задавам въпроса „колко по-странно от това може да стане?“, просто защото хората и светът сякаш го приемат като предизвикателство.

„Защо пък да не му дадете шанс на това детенце да се роди и да е щастливо?“, ще каже някой. Знам ли… защо пък не дадете шанс на някое от милиардите вече родени да са щастливи?

Матю от Омаха е платил на лекарите да вземат сперма от него и да я сложат в… майка му. И понеже не само изглежда… хм, коя дума да използваме – „странно“ (както ще видите след малко едва ли ТОЧНО това би ги спряло) – но и жената не е била в репродуктивна възраст, та затова са взели яйцеклетки от зълва му, която е сестра на мъжа му.

В Китай пък разбрахме, че се е родило бебе, след като родителите му загинали при автомобилна катастрофа ПРЕДИ ЧЕТИРИ ГОДИНИ. Понеже няма как да ми е ясна механиката на това чудо, трябваше да проверя на какво се дължи. Преди инцидента двойката е замразила няколко ембриона с надеждата да имат дете чрез ин витро процедура. След смъртта им техните родители провели дълга съдебна битка, за да получат разрешение за използване на ембрионите. Родили са сираче. И то не след нелеп инцидент, при който родителите загиват, когато хлапето вече е на белия свят. Не. 4 години след това. Просто бабите и дядовците много искали да си имат внуче, извадили детето-полуфабрикат и си го приготвили. Доколко това дете може да бъде щастливо? Не знам. Но производството на бебета-полуфабрикат в свят, който е пренаселен и без това, не ми се струва най-добрата идея на планетата.

Добре, осъзнавам, че може и проблемът да е в мен, ок. Може да не разбирам и да съм станал тесногръд, но все си мислех, че не съм, дори са ме обвинявали, че не съм. Подкрепям гей двойките; подкрепям правата им да осиновяват (макар в някои страни да е много трудно за самото дете), подкрепям сурогатството, IVF процедурите, дори аплодирам смелостта на хората за всичко това и упоритостта на науката да докара нещата дотук. Но (да сложим всичко друго настрана, защото не е ненормално или неприятно)… но не можаха ли да използват друга сурогатна майка и донор на яйцеклетки? Просто защото, когато порасне, на малката Ума ще трябва да ѝ обяснят следното: това е баба ти, която те роди, а това е леля ти, която ти е майка. Или може би това е стратегия за отклоняване на вниманието от двамата бащи. Съжалявам за плоската шега, но просто досега светът се шашкаше от еднополовите родители. С тази семейна история обаче всички някак забравят за този детайл. Факт е, че в еднополовите бракове няма нищо лошо, нали? Факт е, че гей двойките трябва да могат да осиновяват, нали? Проблемът е, че на детето ще му е трудно в училище и на улицата в 90% от градовете по света и ще го побъркат. Но светът вече израства и все повече привиква, така че не е толкова страшно и това е добре. Но сложѝ цялата тази мешавица наедно и получаваш дете, което трябва да живее в затворена среда, защото иначе ще го побъркат. Помните ли как се отнасяхте с по-различните деца във вашето училище? А те, обзалагам се, не са имали история като на Ума, нали? Просто са имали криви зъби или смешна походка. Е, да – сега съжалявате за това, но тогава си бяхте просто тъпи деца и се забавлявахте жестоко. Точно така, както е било винаги досега и както ще продължи да бъде още много поколения. Да не кажа „винаги“. Просто казвам, че развитието на нещата, които масово се смятат за социални странности, не трябва да изпреварват чак толкова еволюцията на обществото. Защо зорлем трябва да създаваме нещастни хора? Или социопати? Не можахте ли да изберете друга сурогатна майка? Явно не сте могли.

Значи трябва да разчитаме на здравия разум на хората. Но… виждаме доколко това сработва. Значи? Предложения, някой? Може би законодателни промени? Само че тогава рискуваме те да излязат извън рамките (както става в прекалено много случаи) и да се превърнат в чисто и просто едни рестрикции, които (няма начин – важат за всички еднакво) пречат на прогреса и щастието.

Когато (преди 32 години) Сесил забременяла с Матю, тя си признала, че не се е отказала от кафето. А може би е трябвало. Но сега – когато е забременяла с внучето си (оставете тази мисъл да потъне бавно в съзнанието ви), се е лишила от напитката и ѝ било много тежко. USA Today обърна особено внимание именно на това лишение и проблем. А повечето читатели си мислят: „да бе, точно това ще да е най-големият проблем тук“.

Лекарите винаги ще кажат: „ей, защо не?!“, защото това е прекрасна реклама за тях и болницата им, но не те ще отглеждат, възпитават малката Ума и ще ѝ бършат сълзите, когато се прибере разплакана от училище. Техните ангажименти свършват с чисто механичната част.

Фотографката, отразила събитието (Ариел Пановиц) вече е световноизвестна. Разбирам нейната гледна точка. Лекарите, които са били попитани „възможно ли е това?“ и са казали „да“, също вече са световноизвестни, както и болницата, която е обгрижвала семейството. Разбирам всички техни гледни точки. Аз дори бих ги снимал, признавам си. Но кое мотивира семейството да покаже историята си на света, е отвъд възможностите ми да разбера.