Микропластмасата достига до океанските дълбини

Авторите на проучването, публикувано в сп. "Royal Society Open Science", са направили дисекция на 90 екземпляра от вида ракообразни Lysianassides, събрани в периода между 2008 и 2017 г. от дъното на шест от най-дълбоките океански падини.

Найлон, полиетилен, поливинилхлорид, синтетична коприна - поне една микрочастица е открита във вътрешностите на 65 (около 75 процента) от ракообразните.

Разполагайки с тези нови данни, трябва да приемем, че замърсяването с микропластмаса е навсякъде, отбелязва Джеймисън.

"Част от мен знаеше, че ще се натъкнем на нещо подобно. И през ум не ни е минавало обаче, че ще открием микропластмаса в 100 процента от екземплярите, събрани от най-дълбокото място на планетата", казва изследователят Алън Джеймисън от университета на Нюкасъл.

Никоя морска екосистема не е пощадена от замърсяване с микропластмаса. Британски изследователи съобщават, че за първи път пластмасови микрочастици са открити във вътрешностите на дребни ракообразни, обитаващи най-големите океански дълбини, предаде Франс прес.

Всяка година човечеството произвежда над 300 милиона тона пластмаса, част от която се озовава в океаните. В предишни изследвания пластмасови микрочастици са откривани в седименти на дълбочина 7000 метра край Курилските острови и в организми, обитаващи северната част на Атлантическия океан на дълбочина 2200 метра. Повечето проучвания обаче са фокусирани върху замърсяването с пластмаса на повърхността.

Въпреки обявената война на проблема, надеждата за прочистването на океаните от огромното количество пластмасови отпадъци е слаба. Още по-мрачна е перспективата за труднодостъпните океански дълбини, където в крайна сметка се озовават микрочастиците.

Джеймисън и колегите му се занимават основно с търсенето на нови видове в морските бездни. Осъзнавайки обаче, че разполагат с "колекция" от дребни ракообразни обитатели, събрани от най-големите дълбини, учените решават да проверят как стои наболелият въпрос с океанското замърсяване с микропластмаса.

Замърсяването с микропластмаса е повсеместно - от 50 процента от екземплярите, събрани на дълбочина 7000 метра край архипелага Нови Хебриди, до 100 процента от екземплярите, извадени от най-дълбокото място на планетата - 11-километровата Марианска падина.