)
Сънувах странен сън. Че се опитвам да стана президент на света и почти съм успял. И, както във всеки сън, все странни неща се случваха, без да знам как.
Влизам в сградата, гледам – тя празна, само кукерите вътре и една чистачка тича по коридорите горката, изпаднала в паника, търчи с парцала в ръка и плаче. Няма жива душа. Всичките ги прогонили кукерите.
Ей, да не забравя да ѝ честитя рождения ден на оная другарка в губернията.
Ей, като казах „подарък“, присетих се аз, да не забравя рождения ден на оная жена в губернията.
И сега какво, помислих си, така и не можах да ѝ честитя рождения ден на жената. Дали ще се върнат тия сили в парламента, кукерите като си идат или…?
Последвайте канала на
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)