Не искам да живея повече на тая планета (Част II)

„Заслепени пацифисти“… да ви звучи познато и актуално?

Когато приключих, показваше 7 666 094 320. Математиката показва: плюс 26 640 – за няколко часа.

Преди да започна да изпълвам страниците с тези две части на материала, който прочетохте, световният брояч на Worldometers показваше, че населението на планетата ни е 7 666 067 680.

Pixabay

~ Продължение от Част I, която можете да прочетете тук

През годините, конквистадорите бавно и методично са завзели териториите и на империите на Инките и Ацтеките. Само че там са видели много зор, защото никой не ги е чакал с отворени обятия. И са били на ръба да не успеят.

Вариант II: антиутопия – „Повелителят на мухите“.

И отново искам да ви подсетя за това:

И така – видяхме какво смята един откривател и изследовател да прави с един нов свят и нови територии.

И така местните разбрали, че тази земя вече не е тяхна. Тя вече е принадлежала на европейците, на ОТКРИВАТЕЛИТЕ.

Какво обаче ще стане, ако (по-вероятно) попаднем на необитаема и я заселим? Има вероятно 2 варианта:

Както споменахме в Първа част, да търсим обитаема планета е прекалено самонадеяно. Е, ако намерим, ясно е какво ще стане – ще изтрепем местните (ако можем) и ще се нанесем.

Между другото има и една теория за възникването на сифилиса. Една от многото, разбира се. Та, според нея, коварната венерическа болест се е появила от това, че някои европейци са практикували секс с овце.

О, значи – точно по примера на Земята днес…

Та, тези овцееб… европейци са завладели Новия свят с коварство и… ами – биологично оръжие.

Този тип „завоеватели“ винаги се оправдават с подобни недомислени, но помпозни популизми. И, ако някой защити слабия и каже, че войната е безсмислена…

Хитлер е обяснявал инвазиите си в чужди държави, най-вече тези на Изток, с това, че иска да осигури жизнено пространство на германския народ – нещо, което той е наричал Liebensraum.

~ Адолф Хитлер
„Моята борба“

„Днес се надяваме да добием […] чрез победния меч на превъзхождащи, поставяйки света в позиция да прислужва на по-висша култура, не каквото толкова много заслепени пацифисти […] очакват да добият с палмовите клонки на плачещи пацифистични жени оплаквачки“.

Между другото, в изследване на съпрузите Алвин и Хейди Тофлер (американски писатели, предприемачи и журналисти) се казва, че от края на Втората световна война до 1993 г. по света са избити между 33 и 40 млн. души (от които над 7 млн. военни) в над 150 отделни войни и конфликти. Статистиката днес съвсем спокойно може да се каже, че е двойна.

Много бавно са пробили при Ацтеките и то благодарение на вътрешно предателство, което им е отворило вратите. При това защото бойците на ацтеките (както по-късно и Инките) са измрели от болестите, донесени им от испанците, сред които – шарка и сифилис. Повече индианци са умрели от болести, отколкото от оръжие.

Поради липса на местни за изтребление и грабежи, хората да започнат да заграбват един от друг – да се бият за надмощие, всеки да иска да е крал, император, властелин; други – да се опитват да се домогнат до властта, трети – подлизурковци, да се подмажат на властелина, за да са близо до властта му. Тотален хаос. И ще си измислят правила и закони, за да оправдаят с тях този хаос и за да го контролират в своя полза, докато масата измира в глад – след заграбването на ресурсите…

След това – отслабени сили и вътрешното предателство на император Монтезума, който е искал просто да се подсигури (себе си!), е решил да клекне пред испанците, да им стане довереник и да не го закачат. Е, никой не знае как точно е умрял, но според една от теориите лично Кортез (който му е обещавал приятелство) го е убил и то доста мъчително.

Утопия: Този път не най-отчаяните, бегълците, бедняците, криминалните, боклукът да тръгне да заселва, а по-сносна част от Стария свят. Така може… може пък да се достигне една мечтана утопия – най-после, хората да заживеят в мир, разбирателство, да произвеждат – без ексцесии, без да унищожават ресурси, да построят някакво ново общество, с нови правила.

Ще открадна една шега на Джон Легуизамо – все едно да открия твоя портфейл в твоя заден джоб, да го взема и вече да си е мой, защото съм го открил. Доста неприятности си е имал Легуизамо с учителя си по история заради този лаф. Което показва какво е отношението на образователната система в САЩ и какво има в учебниците по история. Така е – победителите пишат историята. За едно и също нещо – едни са злодей и заклеймени, други – герои, които честват и има ден в годината, посветен на тях, кръщават училища, улици булеварди на тях.