Пет неща, които трябва да знаем за бързите кредити

1. Какво представляват "бързите кредити"?

2. За какво да внимаваме, когато теглим бърз кредит?

Заемите от небанкови финансови институции, известни у нас и като "бързи кредити", са един от най-удобните начини за покриване на непредвидени разходи. Те обаче имат своята специфика и не са подходящи за дългосрочни финансови цели.

Ето какво трябва да знаем, когато кандидатстваме за "бърз кредит".

Още по темата четете ТУК.

Ако все пак се стигне до ситуация, в която не можете да погасите навреме своите задължения, финансовите експерти съветват да се свържете с компанията, която го е отпуснала, за да измислите заедно план за действие. Прекратяването на комуникацията, изключването на телефона и отказът от съдействие обикновено водят само до нарастване на сумата на задължението, често до непосилни размери.

Бързите кредити се делят на два основни типа - кредити до заплата и кредити на вноски. При първия средствата обикновено се отпускат със срок от максимум 30 дни, като погасяването на главницата и лихвата става наведнъж, на датата на падежа. Кредитите на вноски пък могат да бъдат със срок до няколко месеца, а погасяването им е подобно на това при банковите потребителски кредити, като най-често става с равни анюитетни месечни вноски.

Едно от предимствата на този тип финансиране е много по-облекченият режим на отпускане и липсата на бюрокрация. Обикновено небанковите кредитни компании изискват далеч по-малко документация и обезпечения от кредитополучателите. Сроковете за одобрение и усвояване на кредитите в общия случай също са доста по-кратки.

Заемите, отпускани от небанкови финансови институции, са по-известни на българския пазар като "бързи кредити". Обикновено това са заеми за сравнително малки суми (в повечето случаи максималният размер се движи около 2-3 хиляди лева) и за кратък срок - от няколко седмици до една или максимум две години.

Освен лихвата, кредитните институции начисляват и различни други такси – за разглеждане на документи, за експресно одобряване, за поръчители, за донасяне на парите вкъщи и т.н. Всички те, заедно с лихвата, формират общите разходи по кредита, или т. нар. ГПР. Хубаво е да се информирате за всички допълнителни разходи, преди да изтеглите заем от небанкова финансова институция. Условията при отделните компании могат да се различават драстично.

От друга страна, лихвите по този тип кредити по правило са по-високи, отколкото тези по банковите заеми. Основната причина за това отново се крие в по-високия риск, който поемат кредитните институции. В България отпускането на този тип кредити се регулира от Закона за потребителски кредит, а от 2014 година беше приет и таван върху лихвите по потребителските и бързите кредити, който ограничава годишния процент на разходите до максимум 50% от главницата.

Санкциите при забавяне и просрочие на вноските по кредитите също са нещо, за което трябва да се информирате подробно. Кредитните институции начисляват неустойки при подобни случаи, като по закон размерът им трябва да е пропорционален на размера на вноската.