Тръмп не може да иска подкрепа от НАТО, тъй като има процедура в такива случаи. Най-напред се активира Чл. 4, който е консултация със съюзниците. На консултациите САЩ трябва да изложат позицията си и защо, и каква помощ им е необходима от НАТО. Ако се прецени, че помощ им е необходима, чак тогава се активира Чл. 5. Това заяви бившият зам.-министър на отбраната и експерт по международна сигурност проф. Румен Кънчев в предаването „Още от деня” по БНТ.
Чл. 5 е доста консервативен. Този устав действа от април 1949 г. и в него е описано точно границата, в която може да се даде подкрепа за една държава, уточни експертът.
Ние имаме Чл. 5 само тогава, когато някоя държава е нападната от друга държава. Нейната територия трябва да е включена в границите на Северна Америка и Европа, Близкият изток не попада в тези граници. Затова за мен е трудно да се активира Чл. 4 и Чл. 5 и пращането на въпроса в НАТО. Една голяма част от страните, към които Тръмп се обърна, отговориха отрицателно. Въпросът е доста сложен, обясни той.
Онова, което Тръмп иска от ЕС – да изпратят кораби да разминират Ормузкия проток или за съпровождането на петролните танкери. Според мен тази резервирана позиция се дължи на това, че една такава намеса е много сериозна ескалация на конфликта. Това не бива да се допуска, не само поради това, че конфликтът няма да се разреши, а ще се разшири, а и защото НАТО няма сфера на отговорност в Близкия изток. Това е съюз за северноатлантическа сигурност, обясни проф. Кънчев.
)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)