Маркетингът остава най-голямото предизвикателство за eCommerce в региона, показва ново изследване

Петте страни бележат ръст в онлайн приходите за 2025 г., но всеки се движи с различна скорост. Според промяната в приходите на годишна база (YoY) и дела на онлайн продажбите класацията по развитие изглежда така:

Унгарските участници са безспорните отличници по растеж.

• Цели 75% от бизнесите отчитат скок в онлайн приходите спрямо предходната година.

• 41,7% продават изцяло онлайн, а други 12,5% споделят, че повече от половината им приходи идват от интернет.

• Тази комбинация от сериозен ръст и голям сегмент от изцяло онлайн играчи поставя Унгария на върха в регионалната класация.

Румъния почти догонва Унгария както по растеж, така и по дигитална зависимост.

• 61,6% отчитат ръст в приходите на годишна база.

• 34,6% са чисто онлайн бизнеси (100% приходи от е-търговия).

• Други 23,1% генерират над половината си оборот в мрежата.

• Румъния уверено е в режим на експанзия, като голяма част от търговците там вече са структурно зависими от онлайн каналите си и го възприемат като норма, а не като нещо ново.

Хърватия е „златната среда“ със стабилна, но малко по-неравномерна динамика.

• Почти 60% от анкетираните отчитат ръст в онлайн приходите, което е страхотна новина.

• Малко над 20% само обаче продават изцяло в интернет. Добрата новина е, че все повече - 40% вече - генерират по-голямата част от приходите си там и този тренд продължава.

• В същото време около 45% от бизнесите все още получават под 1/4 от приходите си онлайн. Това прави хърватския пазар доста поляризиран - имат много силни онлайн играчи и такива, които все още разчитат предимно на физическите продажби.

Гърция показва по-умерени, но все пак положителни резултати.

• 52,8% отчитат годишен ръст на онлайн приходите.

• Едва 15,1% обаче оперират само онлайн, а 24,5% генерират над половината си оборот през интернет канали.

• За голяма част от гръцките фирми е-търговията е важен, но все още не е основен източник на приходи. Откриват се там много възможности за развитие.

България затваря класацията с по-пъстър профил на растежа, но с впечатляващ сегмент от изцяло дигитални брандове.

• 45,7% от анкетираните отчитат ръст в онлайн приходите.

• 34,6% оперират на 100% онлайн, а други 19,7% генерират над половината си продажби в мрежата.

• Въпреки че растежът тук не е толкова масов, колкото в Унгария или Румъния, България вече има солидно ядро от „изцяло“ онлайн марки, което е отлична база за растеж.

Мобилните стратегии: Оптимизацията е закон, приложенията са екстра.

Търговия без граници: Плановете са големи, но реалността е местна.

Търсите ли начини да се развиете още повече и да натрупате мрежа от полезни контакти? Мястото е едно: Balkan eCommerce Summit 2026.

Предизвикателствата.

Какво предстои през 2026 г.?

Проучването „State of eCommerce 2025“ ще бъде основа за дискусиите по време на Balkan eCommerce Summit 2026.

Целият доклад е достъпен за изтегляне от тук

Онлайн търговията в България, Румъния, Гърция, Унгария и Хърватия продължи да набира скорост през цялата 2025 г., но темпото на този растеж се различава сериозно в отделните държави. Това са част от основните изводи в доклада „Състоянието на е-търговията на Балканите през 2025 г.“, изготвен в продължение на девет месеца от екипа на Balkan eCommerce Summit. Проучването прави подробна „снимка“ на това как оперира онлайн бизнесът в петте пазара от Югоизточна Европа и очертава очакванията и тенденциите за 2026 г., пише Profit.bg.

На всички пет пазара доминира мобилно оптимизираният уебсайт. Търговците залагат на адаптивен (responsive) дизайн като основен начин за обслужване на клиентите през телефон. Мобилни приложения (native apps) и PWA съществуват навсякъде, но са по-скоро изключение като бройка. Изглежда, че за крайния клиент по-важни са бързата доставка, доброто обслужване и разбира се - ниските цени, както и отстъпките. Тях въпросът дали сайтът е PWA или обикновена мобилна версия, не ги афектира съществено.

Търговията в петте държави остава предимно вътрешна. В Гърция и България над 40% от анкетираните изобщо не продават зад граница. В Хърватия, Румъния и Унгария повечето търговци нямат чуждестранни клиенти или те са под 10%. Данните показват, че международната експанзия е по-скоро в сферата на добрите намерения, отколкото реалност за сега. Интересното е, че в Унгария и Румъния, където растежът е най-силен, има и по-голям процент компании със сериозни приходи от износ. Изглежда, че апетитът за чужбина идва с дигиталната зрялост и натрупания опит на местния пазар.

Въпреки различията, оперативните проблеми са едни и същи навсякъде. Привличането на клиенти и маркетингът са най-големите спирачки за всички ни. Веднага след тях се нареждат логистиката и изпълнението на поръчките, особено за по-големите търговци. Теми като плащания, измами или избор на софтуер също присъстват, но не са толкова критични, колкото генерирането на поръчки и мащабирането на операциите.

Очакванията са за продължаващ растеж, но с различни амбиции. В Гърция и Хърватия фокусът ще бъде предимно върху бетониране на позициите на родния пазар. В България, Румъния и Унгария обаче, по-големите играчи вече се оглеждат за регионално и дори общоевропейско разширяване.

„Данните ясно показват, че регионът не се движи в пакет,“ коментира Никола Илчев, автор на изследването и организатор на Balkan eCommerce Summit. „През 2026 г. успехът няма да зависи от това къде се намираш географски, а от това колко умно използваш маркетинга, автоматизацията и данните при вземането на решения.“