„Ако говорим за сигурност и единство на Европа, те са немислими без Балканите. По тази причина колкото за Балканите е важна Европа, толкова и те за нея“, подчерта Павлова. Тя добави, че ако искаме конкурираща се Европа, а не догонваща, отново трябва да се премине през разширяване на потенциала на пазарите – включително на този на Балканите. Не може да има бели петна на картата на ЕС, в противен случай те непрекъснато ще генерират несигурност и нестабилност.
Научният форум се организира от Катедрата „Международни икономически отношения и бизнес“ към Факултета „Международна икономика и политика“ в УНСС и е под патронажа на ректора на висшето учебно заведение проф. д. ик. н. Стати Статев.
Тя подчерта, че точно 11 години след приемането ни в Европейския съюз, изпълнихме една изключително важна роля – поехме председателството на Съвета на ЕС.
„Анализите показват, че за 11-те години на членство в ЕС имаме сериозно увеличение на Брутния вътрешен продукт, „изсветляване“ на икономиката, по-добра правна уредба, повишен капацитет на администрацията, по-добре функциониращи системи в тяхната цялост, инвестиции от над 30 милиарда лева. Става дума за пряк финансов ресурс от европейските фондове за инфраструктура, за малките и средни предприятия, за развитието на земеделието и други сектори, без които нашата икономика нямаше да има настоящото развитие“, заяви пред пълната зала „Тържествена“ в УНСС министър Павлова.
„Днес нашата дума вече се чува, можем повече, с нищо не сме по-малко от останалите европейци и трябва да имаме самочувствието, че сме напълно равностойни и равноправни на гражданите на другите държави членки. Ако и вие имате това самочувствие, както ние го имахме по време на председателство, тогава ще ви чуят и обсъдят вашите идеи“, обърна се министър Павлова към студентите в УНСС в края на изказването й.
„Казват, че за да усети една страна истинското членство в ЕС, тя трябва да е имала своето първо председателство. Ако е така, то България, единадесет години след присъединяването си към Европейския съюз, вече премина своя „зрелостен изпит“, и имаме още по-силни умения и опит не само да прилагаме и спазваме общностните норми, но и активно да участваме в процеса на тяхното формиране“, каза още заместник-министър Панайотова.
„Някои председателства протичат в спокойни води, а други – в бурни, които предизвикват извънредни заседания и дебати по теми, налагащи по-специален дневен ред. Такъв беше и нашият случай. Заради решението на Великобритания да напусне ЕС, поехме председателството 6 месеца по-рано“, каза още министър Павлова. Тя припомни, че с Естония и Австрия трябваше да разработим 18-месечна програма на триото, съобразена с геополитическата ситуация, с въпросите от европейския дневния ред и горещите теми. „Беше ясно, че в програмата и приоритетите ни трябваше да адресираме новите реалности – новия курс на САЩ под ръководството на президента Доналд Тръмп, безпрецедентния миграционен натиск, драстичните изменения на климата, продължаващите терористични заплахи в ЕС, Брекзит и още много предизвикателства. На този фон формирахме програмата на триото, адекватна на реалността“, добави министър Павлова. Така бяха определени и приоритетите на председателството – защитаващи националния и европейския интерес.
„Постигнахме напредък и успехи по много досиета в законодателен аспект. Данните показват, че в сравнение с последните 5 председателства на Съвета на ЕС, ние сме затворили най-много законодателни досиета – 78 от 105 отворени. Резултатът от работата ни по всички приоритети се отрази и върху медийните публикации за страната – през януари 2018 г. отрицателните новини бяха 20 % от общия поток, а 59 на сто бяха – положителни. Шест месеца по-късно отрицателните новини се стопиха до 7%, а положителните се увеличиха на 68 на сто“, припомни министър Павлова какво показват анализите на работата на 120 медии от Европа и България, отразявали случващото се в страната ни и дейността на председателство.
Членството на България в ЕС ни донесе изключително позитивно въздействие върху всички сектори на икономиката и инфраструктурата“, заяви министър Лиляна Павлова днес по време на Шестнадесетата международна научна конференция на тема: „Членството на България в Европейския съюз: Единадесет години по-късно“, на която участва заедно със заместник-министъра за Българското председателство Моника Панайотова.
Бидейки страна на кръстопът - между Изтока и Запада, държава на Балканите, граничеща с Турция и Черно море, България трябваше да избере и адекватен дългосрочен приоритет. „В началото европейската перспектива и свързаността на Западните Балкани бе абсолютно непопулярна и неактуална тема, а много от партньорите в ЕС се отнасяха скептично към нея, защото се заехме с тежка тематика. Но ние категорично решихме да не тръгваме по лесния път“, заяви още в УНСС министърът за Българското председателство. Анализите към днешна дата показват, че сме постъпили правилно – уцелихме правилния момент за интеграцията на Балканите в Европа.
В своето изказване заместник-министър Моника Панайотова обърна внимание на важната роля на Европейския парламент след Лисабонския договор, когато тежестта на двете институции – Съвета на ЕС и Парламента – в процеса на приемане на законодателство става равномерно балансирана. Тя подчерта, че отношенията с Европейския парламент са от ключово значение за успешната работа на ротационното председателство, защото само чрез конструктивен диалог то може да постигне необходимото споразумение за приемане на законодателни актове.
В тази връзка Панайотова очерта някои от основните направления на взаимодействието между председателството и Европейския парламент: представянето на приоритетите на Българското председателство и тяхното изпълнение в началото и в края на мандата; представляването на Съвета на ЕС в 29 дебата по време на осем пленарни сесии на Европейския парламент в Страсбург и Брюксел в периода януари – юни 2018 г.; както и провеждането на 163 тристранни преговори (т.нар. триалози) между съ-законодателите, Съвет на ЕС и Европейски парламент. Акцент в представянето бе взаимодействието на ротационното председателство с Комисията по конституционни въпроси на Европейския парламент, отговаряща за институционалните въпроси.
Една от най-важните ползи от председателството е за администрацията и нейния капацитет. „Благодарение на проведените заседания, разбихме едни мит – че администрацията ни работи бавно и не умее да се справя със задачите. Напротив – при една добра координация между всички държавни структури, тази „армия“ от 1500 експерти работи професионално, отговорно и постигна повече от желаните резултати. Ето това е един от многото основни уроци, които научихме“, посочи още министър Павлова. Тя е категорична, че председателство на Съвета на ЕС е кауза, която ни обедини да вървим напред.
Министър Павлова посочи, че освен в законодателната сфера, ползите за България от председателството са икономически – преки и косвени, социални, политически, културни, имиджови и много други. „Трябва да подчертаем, че двойно се увеличиха делегатите, посетили България през първите шест месеца на годината. Те постоянно ни преоткриваха – икономическите и инвестиционните ни възможности, нашата красива природа, богатата история и култура“, каза пред студентите министър Павлова.
Учащите ѝ зададоха въпроси за бъдещето на Европа и Западните Балкани. „Обединихме се около позицията, че ако на младите хора се осигуряват перспективи за бъдещето и кариерно развитие, дали у нас или в Западните Балкани, те няма да напуснат своята родина“, завърши министър Павлова.
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)