Павлова: Свързаността на Западните Балкани минава не само през територии и инфраструктура, но и през умовете и сърцата

Това съобщиха от пресцентъра на Министерството за Българското председателство на Съвета на ЕС 2018.

Тя добави, че изграждането на мостове в нашите умове и сърца, в допълнение към свързването на териториите, е в основата на добрите съседски отношения и именно това е същността на европейския интеграционен модел.

„Използвайки думата ,,мост‘‘ като метафора за свързаност и обединение, все пак трябва да имаме предвид, че ,,изграждането на мостове‘‘ за общо европейско бъдеще не е лесна задача. Освен очевидната необходимост от свързване на територията чрез изграждане на базова инфраструктура, процесът изисква споделяне на общи ценности между хората, както и разбиране от страна на гражданското общество, че процесът на трансформация, свързан с интеграцията в ЕС, зависи от тях и тяхната активност при вземането на управленски решения“, заяви министър Павлова.

„Когато започнахме дискусиите по приоритетите на Българското председателство и обявихме, че се стремим то да бъде ,,Балканско", често срещахме скептично отношение и мнение, че не е време за тази тема, тъй като самият ЕС има за решаване редица вътрешни проблеми и задачи“, сподели пред участниците във форума министър Павлова.

„Несъмнено от особена важност е устойчивият и непоколебим ангажимент от страна на ЕС към страните от Западните Балкани, който бе препотвърден по време на Срещата на върха ЕС-Западни Балкани, състояла се в София, докато страната ни председателстваше Съвета на ЕС. Но ние търсехме и практическото измерение, насочено директно към подобряване начина на живота на гражданите от региона“, заяви при изказването си на форума в Сараево министър Павлова. Тя подчерта, че в резултат на тези усилия и на личния ангажимент на българския премиер г-н Бойко Борисов, на Срещата на върха на 17 май т.г. бе одобрен т.нар. ,,Софийски дневен ред‘‘.

„Обсъдихме как можем да направим по-ефективна комуникацията с гражданите от страните от региона на Западните Балкани по отношение процеса на разширяване на ЕС и как това може да помага на правителствата да създават по-добри политики, които са по-приспособени към действителните нужди, очаквания или притеснения на хората“, заяви министър Павлова. Тя благодари на г-н Огнян Златев, ръководител на Представителството на ЕК в България, за поканата и възможността да участва в интересните дебати.

„Създаването на работни места, насърчаването за придобиване на уменията на бъдещето - предприемачески и дигитални, несъмнено ще създадат перспективи за хората от региона и ще помогнат в процеса на разясняване на това какво ни дава ЕС като възможности.

„Трябва да ги насърчаваме по всички възможни начини да бъдат активни участници в обществения живот, защото не можем да имаме ефективни институции и реформи без жизнеността и ентусиазма на младите хора“, подчерта министърът за Българското председателство.

Министър Лиляна Павлова участва днес в Деветата конференция за правителствени комуникации в Югоизточна Европа 2018: „Отвъд географията: Европейците в търсене на споделена идентичност“, която се провежда в Сараево. Министърът за Българското председателство бе основен лектор в панела: „Изграждане на мостове за общо европейско бъдеще: Как правителствата могат успешно да комуникират присъединяването към ЕС?“ като по време на дискусиите бяха обменени мнения и опит с високопоставени участници от публичния сектор от страни от Югоизточна Европа.

Трябва да се научим да представяме, да споделяме по по-добър начин европейските ценности, но и да промотираме богата култура на всички хора в Европа“, каза още министър Павлова. Тя завърши изказването си с посланието да се обръща специално внимание на младите хора, защото те са утрешните лидери и утрешните пазители на нашите ценности.

Тя подчерта обаче, че през цялото време се е работило с вярата, че моментът е напълно подходящ и че сега е правилното време за темата за европейската перспектива и свързаност на Западните Балкани. Така те бяха поставени високо в дневния ред на ЕС по време и чрез Българското председателство, но бе осигурена и приемственост от следващите председателства и следващата ЕК.

Чрез него бяха определени ключови сфери за сътрудничество и проекти за инвестиции, в това число подкрепа за върховенството на закона, засилване на ангажимента на ЕС за сигурността и миграцията, подкрепа за социално-икономическото развитие с акцент върху младите хора чрез програмата ,,Еразъм +‘‘, повишаване на свързаността (транспортна, енергийна, дигитална), или казано с други думи – ангажимент към изграждането на стабилни мостове.