КНСБ скочи срещу работодателите: Правата на майките са заковани в Конституцията на Р. България

3.Посоченото по-горе Решение на съда на ЕС не е основание за България да бъдат правени исканите от АОРБ изменения и допълнения в КТ. То се използва като повод за да бъде повдигната отново темата за отпуските на майките и родителите.

6. Ето защо подобни искания следва да бъдат оставени без последствия.

Едва ли настоящето състояние на националната ни демографска картина дава основание да се правят нови ерозиращи интервенции в нея с оглед егоистични интереси на определени субекти.

Зад тях стои демографска политика на държавата, а не обичайна и необходима регулация на трудови отношения.

Предложението е свързано и се основава на Решение на Съда на ЕС по преюдициално запитване от страна на румънски магистрат по конкретно дело в окръжен съд в Румъния.

Ето и целия текст на становището на КНСБ относно писмо от Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР) до вицепремиера и председател на НСТС Валери Симеонов и министъра на труда и социалната политика Бисер Петков.

Правата на бременните жени и майките, включително и уредените в Кодекса на труда, са свързани с Конституцията, която прогласява един съществен принцип „жената-майка се ползва от особената закрила на държавата“ .

Зад конституционните права на майките стои демографска политика на държавата, а не обичайна и необходима регулация на трудови отношения. Затова подобни искания трябва да бъдат оставени без последствия, се казва още в становището на КНСБ.

Така зад правните норми от Кодекса на труда се крият конституционни, а не законодателни измерения. Това се казва в позиция на КНСБ по повод искането на АОРБ за изменения в Кодекса на труда, свързани с родителския отпуск и най-вече този на майките.

1.Такова и други подобни предложения са правени назад във времето от други работодателски организации, така че нито по същество, нито по аргументи има нещо ново.

2. Новост е, че предлагащата организация не е нито представителна, нито работодателска организация . Признати за представителни, по реда на чл.35 и чл.36 от Кодекса на труда, са обединените/сдружените в АОРБ работодателски организации, което обаче не означава, че последната е представителна по смисъла и условията на Кодекса на труда. Дали и доколко трябва да се отговаря на подобно предложение ще преценят адресатите му.

4. В българското трудово законодателство дадени социални права, вкл. и това на редовен платен годишен отпуск, се основават на категорията „стаж“ и по специално на „трудов стаж“. В други закони понятието „стаж“ има подобно фундаментално значение с оглед права и придобивки. В Кодекса за социално осигуряване – „осигурителен“ стаж, в Закона за държавния служител „служебен“ стаж, в Закона за съдебната власт „юридически“ стаж и други.

5. Авторите на предложението не държат сметка за това, че правата на бременните жени и майките, включително и уредените в КТ, са еманация на чл.47 от Конституцията на РБългария, който прогласява съществен конституционен принцип - „...Жената майка се ползва от особената закрила на държавата...“ . Всъщност зад правните норми от Кодекса на труда относно отпуските на бременни и майки се крият Конституционни, а не обикновенни законодателни измерение.

В оповестеното писмо, АОРБ настоява да бъдат предприети действия за изменения в Кодекса на труда, като времето на отпуск, през който не е полаган труд по причини, които не са извън волята на работника и служителя, да не се взема в предвид при изчисляване на полагаемия се платен годишен отпуск и изплащане на обезщетения при прекратяване на трудовото правоотношение, като визираме основно родителския отпуск (всички текстове за отглеждане на дете до 8-годишна възраст).

Тоест става дума за една далеч по сложна и многолика конструкция от която се извеждат редица права, а не само правото на отпуск. В своята дълбочина(съзнателно или не) предложението на АОРБ е насочено срещу фундаменталното и ключово значение на категорията „трудов стаж“, без обаче това да е споменато. В решението на съда на ЕС няма индикации за съответствие или несъответствие на трудов стаж с Директивата на ЕС

Трудовият стаж, като категория, има много по-дълбоки измерения от разбирането за действително полагане на труд. В чл.352 от Кодекса на труда има уредени редица хипотези, съгласно които конкретно определени периоди от време се признават за трудов стаж, без работникът или служителят да е работил реално.