Полша удари звучен шамар на Орбан след визитата му при Путин

Орбан все пак ще види Навроцки на срещата на V4. Но посланието е кристално ясно: „Форматът има значение. Ти, лично – не“.

_____________________________

Този коментар изразява личното мнение на автора
и може да не съвпада с позициите на редакцията на Novini.bg.

Виктор Орбан пак отиде в Кремъл. На 28 ноември. За поредната усмихната фотосесия с диктатора Путин. Вероятно очакваше обичайния ритуал: топло ръкостискане, обещание за намалени доставки на петрол и шанс отново да напомни на Брюксел, че Унгария все още има „опции“.

Това, което не очакваше, беше, че пътуването му ще взриви най-внимателно конструирания му политически проект в Централна Европа. Докато Орбан говореше за „мир“ (руский), новоизбраният полски президент Карол Навроцки го е наблюдавал и последвалата реакция беше: „не, благодаря“.

„Не, благодаря“ на срещата с Орбан, която беше планирана. И унгарският „лидер“ май започна да прозира, че не се седи на два стола.

Както съобщи European Pravda, Навроцки внезапно отмени планирана двустранна среща с Орбан. В Будапеща това прозвуча не като дипломатическа новина, а като кофа със студена вода.

А за Путин как е прозвучало…? Вероятно като напомняне, че не всеки в Централна Европа се прекланя пред „полу-дипломацията“ на Орбан (особено когато същата тази дипломатическа къща от карти стои върху руски газови тръби).

Орбан години наред пробутва една визия: „нелиберална ос“ в Централна Европа, където Полша и Унгария заедно (надяваше се той) ще се противопоставят на „диктатурата на Брюксел“. Така си го чертаеше в собствената си представа; така го чертаеха и неговите фенове и говорещи глави по ТВ студията (включително и в България).

Крайната му цел беше нещо като… една обновена и подсилена Вишеградска група, удобно подравнена с неговите амбиции (диктаторски, ако питате мен).

Докато Варшава стана един от най-решителните защитници на Украйна, Будапеща се превърна в любимия клиент на Москва в ЕС. И както отбелязва European Pravda, пълномащабната инвазия „направи подобна конфигурация невъзможна“.

Въпреки това Орбан се опита да я възкреси веднага след победата на Навроцки – човек, който за него изглеждаше като идеологически събрат. Само че за Варшава Навроцки е нещо съвсем различно: консерватор – да, но и наследник на линията на Лех Качински, човекът, който предупреждаваше света за руските имперски амбиции.

Така че когато Орбан направи своето поклонническо пътуване до Путин дни преди срещата на Вишеградската четворка, Навроцки веднага направи своя избор. Веднага прецени как ще изглежда, ако се съгласи на среща с путино-послушния Орбан. И…

… отмени двустранната среща. Позова се на доктрината на Качински за европейска солидарност. Без да му мигне окото.

За човек, който десетилетие се опитва да превърне Вишеградската група в собствен геополитически детски кът, това е зрелищен удар. А времето, в което се случва, е още по-лошо. Унгария влиза в парламентарни избори през април. Орбан има нужда от лъснат имидж, а не от заглавия от типа: „Президентът на Полша отказа среща с Орбан след посещението му в Кремъл“. Но точно това случи и последиците вече започнаха. Анализатори отбелязват, че ходът на Навроцки „предизвика разломи вътре в дясната опозиция в Полша и между полските и унгарските консерватори“.

В превод: дори идеологическите съюзници на Орбан разбират риска от прекалена близост с Москва.

Има и още един контекст, който Орбан удобно игнорира. Европейският съюз върви уверено към пълно прекъсване на руския газ до 2027 г.

Плюс това Комисията вече намали дела на Русия в газовия внос на ЕС от около 40% преди войната до приблизително 15%, а цифрата пада всяко тримесечие.

Къде остава Унгария? Изолирана, зависима, с намаляващ лост за влияние. Будапеща е единственото правителство в ЕС, което третира руската енергия като уютна дългосрочна сделка, вместо като геополитически риск. И в България имаме такива, но слава Богу, засега едните са в периферията на властта, а на другите им се налага да се преструват на евроатлантици.

Но Варшава вижда по-голямата картина и тя е, че Европа се освобождава от руска енергия и се освобождава и от руското изнудване. Та Полша няма да подравни своята сигурност с лидер, който третира това изнудване като програма за лоялни клиенти.

Има една тиха геополитическа ирония, която Орбан не споменава: Докато Унгария се огъва, за да покаже вярност към Москва, Китай напомня на Русия кой е истинският господар.

Ако Орбан си мисли, че Путин е някакъв стабилен противовес на Брюксел, добре е да погледне малко пò на изток. Русия не само че не гради „многополюсен свят“, ами се превръща в зависим партньор. И то не особено уважаван. Варшава май разбира това, докато Будапеща се прави, че не го вижда.

Орбан си представяше президентството на Навроцки като момент, в който може да възроди „нелибералната ос“.

Но… Навроцки е много неща, но проруско настроен не е. И с отказа си той изпрати послание далеч отвъд Будапеща: Консерватизмът в Централна Европа не е равен на кремълска лоялност. И Орбан вече не може да се крие зад идеологически камуфлаж.

Полската десница остава разделена по много теми, но по въпроса за Русия тя е яростно единна.