Честваме 110 години от Независимостта на България

110 години след обявяването независимостта в страната се реализират редица инициативи.

Днес се навършват 110 години от обявяването на Независимостта на България.

Велико Търново е център на честванията, посветени на Независимостта.
В 7.30 часа започва празничната Света литургия в храма "Св. Четиридесет мъченици", където на 22 септември 1908 година Фердинанд прочита Манифеста, с който е провъзгласена независимостта на България.
От 9.00 часа в двора на църквата ще се състои водосвет, освещаване на знамената и декламация на Манифеста за независимостта.
В 10.30 на Царевец гостите на празника могат да присъстват на военният ритуал по издигане на знамената.
Представителите на институции, гражданите и неправителствените организации ще поднесат венци в знак на признателност пред пирамидата на историческия хълм, указваща мястото, където преди 110 години Манифестът е бил прочетен за втори път.
От 11.30 започва празничното шествие към центъра на града. В шествието ще се включат и участниците в 12-тия Международен фестивал на военните духови оркестри, чийто домакин е Велико Търново.
През целия ден на открита сцена са предвидени концерти. Традиционният безплатен екскурзоводски тур "По стъпките на българската държавност" ще започне от 14.00 часа. По инициатива на Ротари клуб от 15.00 часа ще бъде открит възстановеният надпис на Димитър Багрилов, създаден десет години след обявяване на независимостта.
Традиционното голямо търновско хоро ще започне от 18.00 ч. Изпълнението на строевите хватки от представителната част на НВУ "Васил Левски" ще започне от 19.00 часа на площад "Цар Асен", половин час по-късно ще бъде дадено началото на тържествената заря проверка.
Аудио-визуалният спектакъл "Царевград Търнов - звук и светлина" и тържествените илюминации ще започнат от 20.15 часа.

На тази дата през 1908 г. в църквата „Св. Четиридесет мъченици“ в Търново се обявява Независимостта на България, с което страната ни отхвърля васалната си зависимост от Османската империя, наложена ѝ от Берлинския договор (1878 г.). Провъзгласяването на независимостта на България е политически акт, извършен от правителството на Александър Малинов. Според договора териториите на Северна България са включени в т. нар. Княжество България - автономно (самостоятелно) трибутарно (плащащо данък) княжество, което остава под върховната власт на султана. Южна България под името Източна Румелия получава административна автономия, но остава под политическата и военната власт на султана. Княжеството трябва да участва в изплащането на държавните дългове на Турция (за него е в сила режимът на капитулациите, наложен на Османската империя от Великите сили). Компанията на Източните железници запазва своите права на територията на Княжеството. Въпреки че васалната зависимост е по-скоро формална, тя затруднява установяването на равноправни икономически и политически отношения между България и останалите държави. На 22 септември 1908 г. с акта на провъзгласяването независимостта на България, княз Фердинанд I приема титлата цар. Тъй като клаузите на Берлинския договор 1878 г. са нарушени, възниква остра Балканска криза (1908–1909 г.). Повечето от Великите сили отказват да признаят независимостта на България, влошават се и българо-турските отношения. Турция настоява България да ѝ изплати 125 млн. франка обезщетение, за да признае българската независимост. С помощта на Русия е постигнато споразумение по възникналите тежки финансови проблеми. Подписани са Руско-турски протокол (1909 г.), Българо-турски протокол (1909 г.) и Руско-български протокол (1909 г.). Според тях Русия опрощава на Турция военните ѝ задължения, останали още от войната от 1877–1878 г., срещу което Турция се отказва от всякакви претенции към България. От своя страна България трябва да изплати на Русия в срок от 75 г. 82 млн. франка. Турция, а след нея и Великите сили признават независимостта на България. С провъзгласяването Независимостта на България се издига международният авторитет на страната и тя се превръща в равноправна на другите европейски държави.