ГЕРБ напомниха: Независимостта не е празник, а кауза, която се отстоява с усилия и постоянство

„На 22 септември 1908 година, в църквата „Св. 40 мъченици” във Велико Търново, българският цар Фердинанд обявява Независимостта на България“, напомниха в декларация от ПГ на ГЕРБ.

Днес 22 септември не е просто спомен. Този ден е настояще и бъдеще, защото в него е концентрирана историческата приемственост на българската държавност, без която българската нация нямаше да бъде пълноценна.

Нека на този истински празник да забравим за политическите страсти и дребнавите спорове. Това е празник на българския оптимизъм, който българският народ е извоювал и заслужил сам“, казват в декларация от ПГ на ГЕРБ.

„Този акт официално слага началото на новата българска държавност и приключва с успех усилията на поколения българи за създаване на пълноценна българска национална държава. Мястото, на което е обявена Независимостта, не е случайно. От старата столица Велико Търново владетелите на Второто българско царство изграждат една от най-могъщите европейски средновековни държави. Могъществото на тази държава е толкова силно, че дори 500-годишното й отсъствие от картата на Европа не е в състояние да изтрие напълно спомена за нея. Нещо повече, споменът за постиженията на царете от Първото и Второто българско царство се превръща във вдъхновение и двигател за националното ни Възраждане в средата на XIX век. Тази историческа приемственост е нишката, която и до днес свързва българската нация в едно цяло и я прави устойчива пред предизвикателствата на времето.

Актът на Независимостта от 1908 година е резултат от борбите за българската църковна независимост, започнали в Цариград през 1860 година и изиграли решаваща роля за връщането на българската нация на картата на Европа. Извоюването на Независимостта преминава през хилядите жертви на националноосвободителното движение, които с цената на собствената си кръв положиха основите на съвременната ни национална идентичност. Българската независимост минава през образа на Апостола на свободата и формулирания от него национален идеал, който остава актуален и до днес – да бъдем равни с другите европейски народи.

Въпреки конюнктурните залитания, този празник отстоя на времето и предизвикателствата пред българския народ. В периодите, в които не беше почитан от официалната държава, той не беше забравен. След като 22 септември беше изваден от националния календар след 1944 година, когато България отново загуби своята независимост, той се върна като официален празник през 1998 година, за да ни припомни, че в историята на една нация има неотменими събития. Че независимостта на една държава се състои преди всичко в правото на народа й да избира сам пътя, по който да върви. Дори и този път да не бъде лек. Българският път никога не е бил лек. Освен със саможертви в името на съзиданието, този път често е бил осеян с грешки и предателства, които са изправяли българи срещу българи.

Днес трябва да помним, че независимостта и правото на избор за една нация са натоварени с огромен риск и огромна отговорност. Като народни представители ние би трябвало да сме еманацията на тази отговорност и да не поставяме под риск единството на нацията и нейното право на избор.

Независимостта не е празник, а кауза, която се отстоява с усилия и постоянство. Тя е червена линия, която нито един политик няма право да прекрачва. Независимостта е израз на единението на една национална общност. Тя не се храни с конфликти, а с търсене и намиране на общи за цялото общество каузи. Преди 110 години тя събра на едно място монархa цар Фердинанд, бесарабския българин Александър Малинов, македонския българин Андрей Ляпчев, мизийския българин Никола Мушанов, тракийския българин Иван Салабашев, представителите на всички вероизповедания и политически сили, на всички групи в обществото и на целия български народ. Затова и днес празникът на Независимостта е безспорен израз на националното единение и завещание за национален успех.

Ние би трябвало да бъдем водени от примера на цар Фердинанд и министър-председателя Александър Малинов, които преди 110 години поеха риска на обявената независимост и с мъдрото си поведение завършиха успешно един процес на национално осъзнаване, благодарение когото днес имаме българска държавност.

Обявяването на Независимостта на България през 1908 година нито идвa изненадващо, нито е подарък за българите. Тя е плод на дългогодишна и целенасочена политическа стратегия, която обединява в себе си както българския политически елит, така и целия български народ. Това единство изиграва решаваща роля в тогавашната сложна и динамична международна ситуация, при която между сблъсъците на геополитически интереси, младата българска държава и нейните - лидери цар Фердинанд и министър-председателят Александър Малинов, проявяват решителност и готовност да платят с цената на всичко връщането на българската държава на картата на Европа.

Празникът на Българската независимост събира в себе си усилията на онези българи, които в името на този идеал дръзнаха да нарушат международния ред и да обявят Съединението на Княжество България и Източна Румелия, а след това с оръжие да защитят този акт по време на Сръбско-българската война. Тя е резултат от усилията на редица правителства и парламенти, които след Освобождението, с постоянство и търпение, градяха българската национална държава и нейните институции.