Жаблянов: Независимостта е плод на задружни усилия към просперитета

Ето какво се посочва в текста:

В резултат на обявената Независимост, българската държава започва активна подготовка за освободителните Балкански войни, водейки самостоятелна дипломатическа и външнополитическа дейност.

Независимостта е резултат от последователното, целеустремено 30 годишно развитие на българската държава, която осъществява своята независимост водена от идеята за ревизия на Берлинския договор.

Няколко месеца по-късно, обаче, водени от своите интереси на Балканския полуостров, европейските велики сили, представени на конгрес в Берлин ревизират този договор, поставяйки българското княжество под суверенитета на Високата порта.

Това се посочва в декларация на БСП, представена днес от парламентарната трибуна валери Жаблянов.

На 22-ри септември, 2018 г. се навършват 110 години от провъзгласяването на Независимостта на България. Това събитие има своето самостоятелно значение в поредицата от събития, утвърждаващи българската държавност, каквито са Освобождението, Съединението и Независимостта.

Актът на обявяването на Независимостта е предшестван от две исторически събития със съществено значение за цялостното развитие на европейския политически процес . Това са Младотурската революция от 1908 г. и изчерпването на срока на окупация на Босна и Херцеговина от страна на Австро-Унгария според Берлинския договор.

Обявяването на Независимостта, несъмнено, има преди всичко външнополитическо значение, като с него се преодоляват наложените ограничения за сключване на военни и политически договори от новата държава. Освен това, дипломатическите представители на България се ползват с най-ниския статус в тогавашната политическа йерархия.

Провъзгласяването на Независимостта на България през 1908 г. не е самостоен, откъснат от цялото ни развитие политически акт. Както отбелязват тогавашните чужди наблюдатели на процесите в новосъздадената държава, България се развива с удивителни темпове, строят се железници, фабрики, изгражда се столицата на държавата, създават се и се утвърждават национални културни и образователни институции- БАН, Софийският университет, Народната библиотека.

Тази троица на българското държавно съществуване се появява неслучайно в хода на нашето историческо самоосъзнаване. Независимостта слага финалната точка на националноосвободителните войни на българския народ против петвековното османско робство и прекъсва всички обвързаности и условия, поставени от Великите сили в несправедливия за българите Берлински договор. На 3-ти март 1878 г. между Русия и Турция се подписва Санстефанският мирен договор, с който българската държава се възстановява в нейните изконни етнически граници.

Тези капитулации водят до сериозни финансови загуби за малката и динамично развиваща се държава. Ето защо, обявяването на Независимостта има и не само външнополитически последствия. С всяка изминала година, в последствие на силното и динамично икономическо развитие на България, става все по-неприемлив и нетърпим нейният международен статут на княжество, васално на Османската империя.

Това взаимодействие между вътрешнополитическите процеси, консолидацията на българския политически елит, силното желание на българския народ да възстанови своята независимост, чувството за накърнена национална чест и достойнство след Берлинския договор, оставените извън България територии, в които българския етнос осъществява своите национални идеали, са движещите сили на обявената Независимост. Българският княз Фердинанд получава титлата цар. Но Независимостта не е акт, който е самостоятелно действие на българската корона.

Това развитие впечатлява тогавашна Европа. Липсата на независимост от Османската империя не се изчерпва само със скромния годишен данък от 1 млн. лв., който българската държава плаща. Като васално княжество, България няма право да сключва международни договори, по българската територия се разпростират всички клаузи на т.нар. Режим на капитулациите, система от икономически и съдебни привилегии за западните държави и техните поданици, занимаващи се с бизнес в рамките на Османската империя.

Този акт от 1908 г. показва, че независимостта на една държава, на едно общество, на една нация е плод на задружни усилия, национална консолидация, вътрешно единение и преодоляване на чувството на историческа несправедливост, и възход към просперитета, бъдещето и утвърждаването на нацията в нейните исторически граници.

Тук е мястото да се подчертае, че политическият елит на тогавашната българска държава действа изключително точно, премерено и познавайки зависимостите и отношенията в тогавашната европейска дипломация. Избирайки подходящия момент и консултирайки с Австро-Унгария общите ни интереси по преодоляване на последствията от Берлинския договор ,българският цар Фердинанд обявява Независимостта на 22-ри септември, 1908 г,.пристигайки от Виена.