Комарите не изпитват съчувствие към животното, от което пият кръв (Част I)

„Надяваме се, заради Турция, че валутата ще се съвземе“, казва Халид ал-Фахад от Кувейт. „В същото време се надяваме, заради клиентите, лирата да остане каквато е сега“, добавя той.

Кръвопиещият инвеститор винаги има изгода от сътресения, за които той е подготвен (а често и предизвикал).

Ще се учудите колко често такива неща се случват по света.

Вероятно мнозина ще си помислят, че става дума за „Теория на конспирацията“. Може, кой знае… Но пък да напомня: накрая на филма лудият се оказа прав.

Въпреки това основните инвеститори не се отдръпват и са готови да преживеят определени загуби сега в името на последващите печалби, идващи след като скандалите утихнат.

Защо казвам всичко това и как то ни касае? Ето как: „Еврото потъна до най-ниското равнище спрямо долара от юли 2017 г., на фона на безпокойствата за европейски банки с дейност в Турция, където лирата поевтиня с над 20% спрямо щатския долар“.

Защото…

Колко от вас смятат, че само втората част от изказването всъщност е искрена? И че тази „дилема“ е фалшива?

Нали знаете, че лирата и еврото все някога ще си върнат позициите?

Не желая да звуча като заблуден социалист от началото на ХХ в., но тук трябва да отбележим разликата между печалба и печалбарство. Второто е пагубно и руши ресурси, изчерпва и унищожава.

Печалбата, за да е дългосрочна, се базира на инвестиции, което включва инвестиции в хора, развитие, обогатяване на ресурса. И търпение.

Подобно поведение и наличие на „дилема“ демонстрират и прекалено голяма част от световните бизнес лидери, инвеститори и банки.

Помните ли, че преди време се появиха новини, че дадени държави нелегално търгуват петрол с „Ислямска държава“, въпреки всички забрани? И с това финансираха световния тероризъм. Турция, между другото, беше сред споменаваните.

След като ни е трудно да повярваме в непредсказуемостта на това събитие, трябва тогава да потърсим сценарий. Един вероятен такъв: изгаряйки дребните инвеститори в дългосрочен план, големите са извършили сделки, които ще им се отплатят.

В следващата част на материала, която можете да прочетете тук, ще видим защо Тръмп – една от причините за временния спад на европейската валута, вероятно няма да направи "Америка отново велика".

Ако повярваме, че международните инвеститори и кредитори не са го очаквали, трябва да повярваме, че те са приемали политиката на турската власт (съсредоточена в залитащия по идеята за османизация и ислямизация на страната Ердоган, който трудно прикрива имперските си амбиции и е в постоянен конфликт ту с един, ту с друг световен лидер) за движеща се в гладка повърхност и следваща линия на предсказуемост и стабилност. И трябва да повярваме, че анализаторите им са по-доверчиви от обикновените хора, четящи и гледащи новините у дома си.

С други думи: не може само да ловиш, без да зарибяваш развъдника. Обратното се нарича печалбарство и е типично за споменатите по-горе „комари“. Те са инвеститори, разполагащи обикновено с голям капитал, който инвестират за кратко, знаейки, че бързата печалба ще им се отплати.

Да видим и евентуален сценарий II: преди доста години, черпейки опит от художествената литература, едни прозорливи хора разпространиха слух за фалита на една банка в един много популярен „народняшки“ сайт. Резултат: хората масово, в паника хукнаха да си теглят парите, с което предизвикаха големи загуби за банката и рязко поевтиняване на акциите й. Когато все още бяха на нормални цени, група големи акционери си бяха разпродали акциите. След рязкото падане на цените, те си ги изкупиха обратно за жълти стотинки. Скандалът се уталожи, цените се върнаха до нормалните си стойности и те се оказаха с много милиони евро по-богати.

Идеален пример е „Кока-Кола“, която съществува от 1886 г. и днес ОСНОВНОТО й занимание е все така едно и също. Ако инвеститорите-комари я бяха завзели отвътре с цел свръх-бърза печалба, сега вероятно нямаше да съществува, погубена от гигантски скандал или разпродажба на търговски тайни и (всякакъв) ресурс. Или щеше да е ребрандирана и да се занимава с търговия на дребно със спортни стоки или недвижими имоти.

Изказването е по повод на това, че турската лира се срина до рекордно дъно и масово хора от Близкия изток и Северна Африка ходят в южната ни съседка, за да пазаруват, защото им излиза много по-евтино. Но, съгласете се, че звучи доста странно: хем да сме добри и съпричастни – да сме хора!, хем колко е готино за нас.

Когато надушат опция за бърза и голяма печалба, се хвърлят и бързат да спечелят преди да се материализира онази поговорка: „Когато нещо е прекалено хубаво, за да е истина, значи просто не е“. Тежкият резултат от нея се понася от други – било то заблудени малки инвеститори, било то собствениците на използвания ресурс, било то невинни жертви на индустриални инциденти.

Светът става все по-жесток откъм търсене на успех. Така както обикновените хора търсят бърз успех, бърза печалба – искат да станат звезди за една нощ с клип в YouTube или уж случайно изпуснат секс-запис, участие в риалити и т.н., така и инвеститорите започнаха да смятат, че, ако не спечелят сега! веднага!, това ще бъде погром.

Това е типично поведение за бизнесмените-комари – те се залепват за даден бизнес, изсмукват колкото могат, унищожават (ако трябва) и после отлитат. Последиците, както казахме, са за друг. За морална страна и дума не може да става. Това поведение в психоанализата е категоризирано като психопатия. Психопатите имат ограничение в мозъка, което не им позволява да изпитват емпатия или да имат прояви на съвест. Бизнесмените-комари се категоризират по същия начин, те не изпитват съчувствие към „животното“, от което пият кръв (или заразяват с малария).

Това, което в момента се случва в южната ни съседка и срива валутата й, не би трябвало да е непредсказуемо, имайки предвид, че светът отдавна наблюдава странното поведение на Ердоган. Основните причини за случващото се са притесненията от влиянието на президента върху икономиката, постоянните му призиви за по-ниски лихвени проценти на фона на високата инфлация и на търговския спор със САЩ.