Евростат: Самоубиват се по двама българи на ден

В НЦОЗА от миналата година работят по проект "Подобрени услуги за психично здраве", чиято основна цел е да намали с около 10 на сто броят на самоубийствата у нас.

Годишно около 3000 българи посягат на живота си като съотношението на неуспешните опити към успешните е приблизително 4:1.

Близо половината от опитите за самоубийство, както и реализираните опити /около 45 процента/, са заради конфликти в семейството, показват данни на експерти от НЦОЗА.

Над 56 000 са самоубийствата в ЕС

Повече от 56 хиляди са били реализираните самоубийства в ЕС през 2015 г., което съставлява около 1 процент от всички смъртни случаи в Евросъюза - над 5 милиона.

Най-много самоубийства на глава от населението са регистрирани в Латвия - 30 случая на 100 000 жители. Следват: Словения - 21 случая, Литва и Унгария - по 19 случая на 100 хиляди и др.

Най-нисък дял регистрирани самоубийства на глава от населението е регистриран в Кипър - 4 на 100 хиляди, Гърция - 5 на 100 хиляди и Италия - 6 на 100 хиляди.

В абсолютно изражение най-голям брой самоубийства са регистрирани в Германия /10 200/ и Франция /9 200/, следвани от Полша /5 400/, Обединеното кралство /4 700/, Италия и Испания - по 3 600 самоубийства.

Средно по двама българи на ден отнемат живота си, като през 2015 г. броят на самоубийците у нас е бил 682 души, от които 523 мъже и 159 жени, показват данни от анализ на Евростат за самоубийствата на Стария континент за въпросната година. Това означава, че 9 българи на 100 000 души сами са отнели живота си през 2015 г., при среден показател за ЕС - 11 на 100 000.

Броят на българите, посегнали на живота си, намалява през годините, като за сравнение през 2014 г. самоубийствата у нас са били 714, а техният пик е бил през 2011 и 2012 г., когато са се самоубили съответно 800 и 811 българи, показват данни на Националния център за обществено здраве и анализи /НЦОЗА/.

Проектът е подкрепен от Норвежкия финансов механизъм и финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство като основно се работи по повишаване на знанието в обществото за тревожността и депресията, които са в основата на извършените опити за самоубийство.

Втора водеща причина за това българите да посягат на живота си, са тежките психични разстройства - около 12 на сто от самоубийствата. Следват: неуспешна любов - 8 на сто от случаите; тежко физическо страдание - 7 на сто; тежки финансови затруднения - 5 на сто. Заради загуба на работата си са посегнали на живота си едва 1-2 процента от самоубийците у нас.

Картината при съседите ни е доста разнообразна: в Гърция има реализирани 529 самоубийства /по 5 на 100 хиляди/, в Румъния - 2 225 /11 на 100 хиляди/ в Сърбия - 1 064 /15 на 100 хиляди/ и в Турция - 1 532 самоубийства - или по 2 на 100 хиляди души население, сочи европейската статистика.

Като цяло в ЕС се самоубиват повече мъжете - почти 8 от 10 самоубийства - се отнасят до мъжете и едва 20 на сто - до жените. Друга характеристика на самоубийците в ЕС е фактът, че около 30 процента от тях са на възраст между 45 и 60 години или всеки трети самоубиец в ЕС потенциално е бил в разцвета на живота си и в трудоспособна възраст, отчита Евростат.