Стотици хиляди българи работят "на черно" сезонно в сектора на земеделието в ЕС

Земеделието е традиционно сектор с висока степен на недекларирана заетост, поради своята сезонност и поради факта, че работниците се наемат на ден. България не прави изключение от това правило - стотици хиляди българи работят "на черно" сезонно в сектора на земеделието в ЕС, отчитат синдикалистите.

По данни на EURISPES - частно италианско сдружение, което се занимава с политически, икономически и социални изследвания в Италия, за 2014 г. недекларираната работа възлиза на 32 процента, за сравнение тази заетост в сектора на строителството е 15,4 на сто. Това посочват в анализ от Федерацията на независимите синдикати от земеделието /ФНСЗ/. Последната ревизия на заетостта в европейското земеделие към 2017 г. показва, че работещите, наети в земеделието на ЕС, се увеличават и са 10 млн. души, а 4 млн. от тях са сезонни мигриращи трансгранични работници. Повечето от тях живеят от годишния си доход от земеделска работа. Временната работа е все по-често срещано явление, особено в Южна и Източна Европа. Социалните условия и права са много по-малко в сравнение с 10 или 20 години по-рано, отбелязват от ФНСЗ.

Изтичащата работна сила от България към страните от т. нар. Стара Европа е повече от 1 200 000 души - официално работещи извън България, над 30 на сто от тях са сезонни работници в земеделието на Европа. По държави данните сочат следното: в Германия - 300 000 души, в Англия - 300 000, в Италия - 100 000, в Испания - 350 000, в Гърция - 120 000, във Франция - 40 000, в Австрия - 25 000, в Швеция - 9 000 българи, се посочва в анализа на ФНСЗ.

На този именно проблем - за недекларираната заетост в земеделския сектор, е посветен Транснационален семинар, който ще се състои днес и утре в Пловдив. Международната работна среща се организира от Федерацията на независимите синдикати от земеделието към КНСБ по европейски проект "RAISE UP - действия на терен, иновативни подходи и ангажираност на ключовите партньори за противодействие на недекларирания труд".

Част от темите, които ще се обсъдят по време на семинара, освен с недекларирания труд в земеделието, са свързани и с ОСП и мястото на земеделските работници в нея, превенцията и противодействието на недекларирания труд и др. Акцент по време на дискусиите ще бъде поставен върху Италианската мрежа за качествена заетост в земеделието, която ще бъде представена от италианския синдикат FLAI. Освен това по време на семинара ще бъдат представени примери за справяне с недекларираната заетост от Австрия и Германия, информираха организаторите.

По данни на Националния статистически институт на Италия /ISTAT/ 43 на сто от заетите в земеделието в Италия са с недеклариран труд, което възлиза на около 400 000 души, в т.ч. 100 000 души, основно чужденци, са обект на експлоатация и са принудени да живеят при тежки условия, далеч от санитарни и хигиенни норми. По данни на статистиките заплащането на труда на земеделските работници с нередовни договори /черна или сива икономика/, обект на капоралите, е около 25-30 евро/ден, което е 40 на сто по-ниско от заплащането на италианските работници, а работният ден е 10-12 часа дневно.

Особен феномен на италианското земеделие е "капоралът" - посредникът, който предоставя работа, като взема част от изработената надница. Той действа в гетата, затворените общности, а в активния сезон един капорал може да менажира по 9-10 хиляди работници. Не е трудно да се пресметнат парите, които се въртят в сивата част на икономиката от тази дейност.

Голям дял от работниците-мигранти в италианското земеделие идват от Румъния, България, Балканите. По време на прибиране на реколтата тези работници се придвижват на юг от различни части на Европа и се прибират обратно след приключване на сезонните дейности. Те често живеят в гета извън населени места, рядко влизат в контакт със синдикатите или местните институции, мигрират заедно с работата от регион на регион. Във всички зони ролята на "етническия посредник" - често пъти и капорал е много важна - той произхожда от същото село, географски регион, страна, откъдето се набират работниците и има функционално място във веригата на организацията на труда между работника и земеделския предприемач. И за двете страни "посредникът" е удобен, защото бързо може да организира и придвижи определен брой работници от едно поле на друго.

Българите, които живеят днес в Италия, са около 100 000, от които около 30 000 души работят в земеделието - 96,1 на сто са със срочни договори. Голяма част от тях полагат труд на полето в Южните райони на Италия. По данни на синдикатите FLAI-CGIL във Фоджа и на осигурителната система в този регион те са около 4 500 български граждани. Всъщност те са многократно повече - просто са невидими, защото работят на черно. Българите, които идват в този регион да търсят работа са основно от районите около Сливен, Пловдив, Кърджали, Монтана, Търговище, Омуртаг, Попово, Варненско и др.

Европейската Платформа за борба с недекларираната работа, която стартира през 2016 г. признава, че въпреки наказателни, указателни и превенционни мерки, приети от много страни, малко са държавите, които прилагат цялостния подход в тази работа и търсят общ напредък и интегрални резултати. Затова е и апелът за повече инициативи за трансформация на нагласите и поведението в по-широк мащаб. Платформата е категорична, че за да се постигне холистичния подход публичните власти трябва да работят в тясно сътрудничество със социалните партньори. Нещо повече, насърчава се взаимодействието между ключовите партньори с цел осигуряване на по-ефективно трансгранично сътрудничество на арената на борба с недекларираната работа. А подобряването на трудовите стандарти, социалният диалог са конкретни мерки, които допринасят в тази борба с неформалната икономика и нерегистрираната заетост.

Амбициозният европейски проект "RAISE UP" е финансиран по Програма на Европейския съюз за заетост и социални иновации "EASI - Progress Axis" 2014-2020 и има за основна цел даването на отговорни политики и мерки в принос за справянето с недекларираната работа в земеделието. Партньори по 18-месечния проект са синдикални организации от сектор земеделие в Италия, България, Румъния и Македония, трудовите инспекции на България и Румъния и EFFAT.

"Предстоящата транснационална работна среща в Пловдив е продължение на съвместната ни дългогодишна работа досега на национално ниво, която ни даде възможност да обединим експертизата и усилията на широк кръг от ключови актьори в тази област на действие - компетентни институции и социални партньори, за да разработим ситуационен анализ на заетостта в земеделието, който е иновативен за България заради различните гледни точки на изследване на недекларирания труд у нас" - това посочи Светла Василева, председател на ФНСЗ. Василева коментира още, че няма подсектор в земеделието, в който работодателите да не прилагат проекти с цел намаляване на размера на дължимите осигуровки.

През 2017 г. общо 27 000 работници, заети в земеделието, са осигурявани върху заплата от 403 лв. при положение, че минималната заплата бе 460 лв. Анонимна анкета сред работещите с еднодневни трудови договори е показала, че 83 на сто от тях са били наемани срещу устна договорка. Очаква се още данни за недекларираната заетост да бъдат оповестени на започващия форум днес.

Светла Василева каза още, че идеята на форума е именно да провокира нашата обществена търпимост към "съвременното робство", необходимостта от цялостен подход в противодействието с недекларирания труд в земеделието. Освен това ще се коментира темата за недекларираната работа в аспекта на българския пазар на труда и положението с експлоатацията на българи в чужбина. По думите на синдикалиста тази дискусия ще насърчи иновативни локални практики в европейски мащаб, а засилването на трансграничното сътрудничество между партньорите ще бъде добавената стойност от работата ни.

Светла Василева подчерта още, че чрез съвместната работа със социално отговорните партньори в България по този проект ще бъде формулиран общ документ за противодействие и превенция на недекларираната работа в земеделието, който да предложи на заинтересованите институции в отделните страни, на международните органи и на социалните партньори набор от конкретни политики и мерки. "Така ще дадем своя принос и към Европейската платформа за недекларираната работа", отбеляза председателят на ФНСЗ.