)
„Напредъкът на страните от Западните Балкани по пътя към ЕС трябва да се основава на принципа на собствените заслуги, като се вземат предвид индивидуалните постижения на всяка отделна държава. Необходимо е, разбира се, да бъдат решени и всички отворени двустранни въпроси между партньорите преди присъединяването към ЕС, за да гарантираме стабилност, а не да внасяме нестабилност в общият ни дом“, каза още министър Лиляна Павлова. Тя подчерта, че България напълно подкрепя подхода на Комисията, изложен в Стратегията за Западните Балкани от 6 февруари т. г. Министърът за Българското председателство изрази надежда, че европейските страни от една страна и всички, на които предстои да изминат пътя към членството от друга, ще намерят общ език и заедно ще положат усилия в името на стратегическата инвестиция в мира, демокрацията, просперитета, сигурността и стабилността в Европа.
„Европейската перспектива продължава да бъде основен мотив за дълбоки икономически и политически реформи, за постигането на сигурност в регионите и просперитет на гражданите. Затова и България постави на масата темата за Западните Балкани“.
Министър Лиляна Павлова подчерта взаимният интерес от разширяването на Западните Балкани. От една страна ЕС е най-големият донор в Западните Балкани, основен търговски партньор и инвеститор в района, а от изграждането на инфраструктурата и транспортните коридори ще има полза и европейската икономика, бизнес, туризъм. Със скъсяването на дистанциите се увеличават възможностите, отбеляза министър Павлова - за обучение, за регионално сътрудничество, културен обмен, подобряване на добросъседските отношения.
Срещата на върха на лидерите на ЕС и партньорите от Западните Балкани, която ще се проведе в София на 17 май, има именно тази цел – да потвърди европейската перспектива на региона, да се предвидят конкретни инициативи за подобряване на свързаността между страните и да се обърне по-голямо внимание на съвместната работа по общи предизвикателства като сигурността и миграцията.
Министър Павлова отбеляза постиженията на България следствие на 11-годишното ни членство в Съюза – бързото създаване на партньорски отношения следствие на гарантирането на свободите за движение на стоки, хора, капитали и услуги, икономическия и социалния напредък, постигане на устойчив БВП, изграждане на институционален капацитет, инвестиции в образование, здравеопазване и социални услуги, развитие и модернизация на инфраструктурата, нарастване на инвестициите и изравняването на регионите, по-активно участие на гражданите в местното и националното управление. На национално ниво членството ни в ЕС има положително въздействие върху бизнес показателите поради използването на финансиране от европейските фондове, отбеляза министър Павлова - 35% по-високи нива на инвестиции в частни компании, 24% увеличение на разходите за заплати, 20% увеличение на производството на фирми, 11% ръст на приходите, 4% по-висока печалба.
Последвайте канала на
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)