Министър Захариева представи визията си за бъдещето на Западните Балкани

„Доволна съм, че в Стратегията на Комисията за региона има заложени фондове не само за образование, но и за start-up компании и създаване на работни места. С подобни по-бързи за реализиране във времето мерки може да се борим с младежката безработица“, заяви Екатерина Захариева в отговор на въпрос.

„Когато видим купчина с камъни, първата ни мисъл е не да ги хвърляме, а да строим мостове с тях. Моето виждане е, че когато мислим и говорим за Западните Балкани, трябва да се концентрираме върху нещата които ни свързват, а не върху тези, които ни разделят“, сподели по време на дискусията дипломат № 1 на България.

Министър Захариева представи визията си за бъдещето на Западните Балкани в дискусия на фондация „Конрад Аденауер“, която се проведе на 26 април в Брюксел, съобщиха от пресцентъра на МВнР.

Събитието, посветено на темата „Да си представим новите Западни Балкани“, беше открито от д-р Ханс-Герт Пьотеринг, бивш председател на Фондацията. „България е център на стабилност на Балканите и много важен партньор за ЕС“, подчерта германският политик. Той се обърна с думи на благодарност към българското правителство, премиера Борисов и лично към министър Захариева за силната им и последователна политика на привързаност към европейските ценности.

Балканите са регион с нелека история. Дори и днес все още има отворени въпроси между някои от страните и са необходими още усилия както по отношение на необходимите реформи, така и за стабилността и сигурността, допълни Екатерина Захариева в своето изложение. „През последните 8 месеца посетих региона три пъти и на място се убедих във волята за истински и резултатни реформи на правителствата на тези страни. Наистина очакванията към политическите лидери от Западните Балкани вече са големи, но безспорно най-големи са очакванията на техните собствени граждани“, отбеляза българският външен министър. Захариева бе категорична, че европейската перспектива на региона трябва да се превърне в необратим процес не само за ЕС, но и за Западните Балкани.

В дискусията вицепремиерът Захариева сподели виждането си, че общите усилия на Европейския съюз и страните от Западните Балкани, могат да превърнат региона в стабилен и проспериращ. Тя изтъкна, че положителна стъпка в тази посока е организирането на по-чести срещи на ниво ЕС-Западни Балкани. „Срещата в София на 17 май е първата от 15 години насам. Не е нормално срещите ни със съседите, някои от които вече преговарят за членство, да са толкова редки“, каза министър Захариева.

Като друг важен аспект в бъдещото развитие на Западните Балкани министър Захариева открои свързаността - както между страните от региона, така и на региона с останалата част от Европа. „Това е темата, която избрахме за Срещата на върха в София. Това не е формат за разширяване. Убедена съм обаче, че тази среща е най-лесният начин ЕС да покаже видимостта и ангажимента си към региона“, изтъкна българският вицепремиер. В заключение тя допълни, че страната ни има амбицията към Софийската декларация да бъде заложено и приложение, което да доразвива с конкретни идеи за проекти шестте инициативи от Стратегията на Комисията.

По думите й настоящият момент е ключов за процеса на разширяването. Отправянето на препоръка за започване на преговори с Република Македония и Република Албания от страна Комисията е само началото на процеса по присъединяване. Това обаче дава много повече възможности и инструменти на ЕС, с които да подкрепя страните по техния европейския път, коментира вицепремиерът Захариева. Тя изрази надежда, че през юни ще бъде взето и решение за начало на преговори за двете държави.

Подчертавайки важността на реформите, които и шестте страни от Западните Балкани трябва да реализират, Захариева постави акцент върху значението на този процес за най-младата част от населението на региона. Младежката безработица в тези страни е около 55 - 60 %, допълни вицепремиерът и посочи, че преди години България също се е сблъскала с подобен проблем, но днес тенденциите са положителни. По думите й само за последната година у нас са се завърнали 24 хиляди младежи.