„Беше много мило да се наблюдава как тролеите спираха, как хората спираха, как тези, които вървяха по улицата - във всички тях се виждаше едно удовлетворение, че нещо красиво става тук в къщата-музей на Яворов, защото тя дълго време беше затворена“, разказва писателката.
„Тази рокля затваря кръга на съвместния им живот”, разказва д-р Алекова.
„Яворов е един от поетите, които превръщат словото си в дело. Такъв поет е нужен и на България днес“, смята д-р Елена Алекова.
„Моята мила Лора се застреля сама. Ида и аз подир нея“, пише поетът и стреля в слепоочието си. Тези предсмъртни думи се пазят и до днес в музея.
Вижте разговора ни с д-р Елена Алекова по повод 140-годишнината от рождението на Яворов.
В пламенно и трепетно горене минава животът на един от най-лиричните български писатели - геният Яворов.
В стаята е положена и кушетката, на която Яворов умира. В края на мрачния есенен октомври през 1914 г., рухнал от клевети и с почти изгубено зрение, Яворов поглъща голямо количество отрова и се застрелва.
Емблематичният за къщата паметник в двора, дело на скулптора Иван Блажев, ежедневно напомня за гения на поета. Нека обаче надникнем отвътре.
Замислено било квартирата на Лора и Яворов да се превърне в център на литературния живот в София. От 90-те години допреди около година къщата не бе достъпна за посетители. През октомври миналата година обаче музеят отново отвори врати.
Именно тук между кабинета и гостната на 29 ноември 1913 година Лора слага край на живота си. Шокиран от смъртта на любимата си Яворов, решава да я последва.
Красива и интелигентна жена с тежък меланхоличен характер Лора сключва брак с поета през 1912 г. Венчавката им става много набързо и импровизирано, тъй като Яворов трябва да замине за Балканската война, за да оглави партизанска чета.
Културният обект е открит през 60-те години благодарение на усилията на племенницата на поета Ганка Найденова-Стоилова, разказа за Novini.bg докторът по литература Елена Алекова.
Макар че завършва живота си трагично, Пейо Яворов дарява на литературната ни история истински образци на любовната поезия.
На бял свят идва малкият Пейо Тотев Крачолов, чиято съдба е да се превърне в големия стихоплетец, страстния символист, пламенния революционер и обществения деец Яворов.
На влизане в дома ни посреща тясно вито стълбище. То ни отвежда на втория етаж, където поетът и съпругата му прекарват една година.
Опитът на Яворов да сложи край на живота си се оказва неуспешен и той остава жив. Поетът се оказва полусляп, а последвалите обвинения, че той е убил Лора, го съсипват.
Посмъртната маска на поета също е изложена в стаята. Тук може да бъде видяна и предсмъртната бележка, която Яворов пише преди първия си опит за самоубийство.
Прочувственият и трагичен поет се ражда преди точно 140 години. На 13 януари 1878 г. в сърцето на Тракия – град Чирпан, семейството на Тотю и Гана се сдобива с рожба.
Роклята на Лора обаче буди любопитството на всеки, който я зърне. Дрехата е черна, а именно с нея Лора е облечена и в трагичната нощ, когато слага край на живота си.
Свидетелство за този паметен ден се пази в гостната на къщата. Сватбените одежди на двойката, изложени в музея, са издържани според модните тенденции на времето.
Фаталната любов на Яворов обаче е съпругата му Лора Каравелова. Историята за тяхната страстна връзка пази една сгушена на столичната улица Раковска къща. Домът е бил квартира за двойката, която впоследствие се превръща в музей.
Винаги душата на Яворов е трептяла силно и страстно. Но сърцето му забило още по-лудо през 1906 г., когато срещнал двете хубави очи на Мина Тодорова. Платоничната любов на твореца угасва рано от туберкулоза, но споменът за нея продължава да гори.
Музеят на поета в София пази автентичен и неговия кабинет. В тази стая обаче писателят не успява да твори стихове. На писалището стоят три портрета – неговият, на Гоце Делчев и на Пенчо Славейков. Това са двамата кумири на Яворов – единият е негов революционен пример, а другият – литературният му идол.
Постиженията на твореца далеч не свършват дотук. Като деец за свобода и войвода на чета от Македоно-одринското опълчение Яворов завещава своите хайдушки песни и социални творби. А символистичните му произведения променят изцяло поетическия изказ.
Псевдонима си творецът получава от Пенчо Славейков при първата публикация на негови стихове в сп. „Мисъл”. А именно през 1900 година, когато Яворов се установява в София, звездата му засиява ярко. В полите на Витоша, където кипи животът на елита, поетът става част от литературния кръг „Мисъл”.
Трапезарията е последната част от нашата разходка. Разположените тук вещи обаче са пренесени от последната квартира на поета на ъгъла при улиците „Витоша” и „Солунска”. Възстановката на стаята, в която поетът слага край на земния си път, носи спомен за отчаяната му душа.
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)