Геният Яворов: Истинската история на един трагичен поет (видео+снимки)

„Беше много мило да се наблюдава как тролеите спираха, как хората спираха, как тези, които вървяха по улицата - във всички тях се виждаше едно удовлетворение, че нещо красиво става тук в къщата-музей на Яворов, защото тя дълго време беше затворена“, разказва писателката.

„Тази рокля затваря кръга на съвместния им живот”, разказва д-р Алекова.

„Яворов е един от поетите, които превръщат словото си в дело. Такъв поет е нужен и на България днес“, смята д-р Елена Алекова.

„Моята мила Лора се застреля сама. Ида и аз подир нея“, пише поетът и стреля в слепоочието си. Тези предсмъртни думи се пазят и до днес в музея.

Вижте разговора ни с д-р Елена Алекова по повод 140-годишнината от рождението на Яворов.

Винаги душата на Яворов е трептяла силно и страстно. Но сърцето му забило още по-лудо през 1906 г., когато срещнал двете хубави очи на Мина Тодорова. Платоничната любов на твореца угасва рано от туберкулоза, но споменът за нея продължава да гори.

В пламенно и трепетно горене минава животът на един от най-лиричните български писатели - геният Яворов.

В стаята е положена и кушетката, на която Яворов умира. В края на мрачния есенен октомври през 1914 г., рухнал от клевети и с почти изгубено зрение, Яворов поглъща голямо количество отрова и се застрелва.

Емблематичният за къщата паметник в двора, дело на скулптора Иван Блажев, ежедневно напомня за гения на поета. Нека обаче надникнем отвътре.

Замислено било квартирата на Лора и Яворов да се превърне в център на литературния живот в София. От 90-те години допреди около година къщата не бе достъпна за посетители. През октомври миналата година обаче музеят отново отвори врати.

Именно тук между кабинета и гостната на 29 ноември 1913 година Лора слага край на живота си. Шокиран от смъртта на любимата си Яворов, решава да я последва.

Красива и интелигентна жена с тежък меланхоличен характер Лора сключва брак с поета през 1912 г. Венчавката им става много набързо и импровизирано, тъй като Яворов трябва да замине за Балканската война, за да оглави партизанска чета.

Културният обект е открит през 60-те години благодарение на усилията на племенницата на поета Ганка Найденова-Стоилова, разказа за Novini.bg докторът по литература Елена Алекова.

Макар че завършва живота си трагично, Пейо Яворов дарява на литературната ни история истински образци на любовната поезия.

Музеят на поета в София пази автентичен и неговия кабинет. В тази стая обаче писателят не успява да твори стихове. На писалището стоят три портрета – неговият, на Гоце Делчев и на Пенчо Славейков. Това са двамата кумири на Яворов – единият е негов революционен пример, а другият – литературният му идол.

На бял свят идва малкият Пейо Тотев Крачолов, чиято съдба е да се превърне в големия стихоплетец, страстния символист, пламенния революционер и обществения деец Яворов.

На влизане в дома ни посреща тясно вито стълбище. То ни отвежда на втория етаж, където поетът и съпругата му прекарват една година.

Опитът на Яворов да сложи край на живота си се оказва неуспешен и той остава жив. Поетът се оказва полусляп, а последвалите обвинения, че той е убил Лора, го съсипват.

Посмъртната маска на поета също е изложена в стаята. Тук може да бъде видяна и предсмъртната бележка, която Яворов пише преди първия си опит за самоубийство.

Постиженията на твореца далеч не свършват дотук. Като деец за свобода и войвода на чета от Македоно-одринското опълчение Яворов завещава своите хайдушки песни и социални творби. А символистичните му произведения променят изцяло поетическия изказ.

Прочувственият и трагичен поет се ражда преди точно 140 години. На 13 януари 1878 г. в сърцето на Тракия – град Чирпан, семейството на Тотю и Гана се сдобива с рожба.

Псевдонима си творецът получава от Пенчо Славейков при първата публикация на негови стихове в сп. „Мисъл”. А именно през 1900 година, когато Яворов се установява в София, звездата му засиява ярко. В полите на Витоша, където кипи животът на елита, поетът става част от литературния кръг „Мисъл”.

Роклята на Лора обаче буди любопитството на всеки, който я зърне. Дрехата е черна, а именно с нея Лора е облечена и в трагичната нощ, когато слага край на живота си.

Свидетелство за този паметен ден се пази в гостната на къщата. Сватбените одежди на двойката, изложени в музея, са издържани според модните тенденции на времето.

Трапезарията е последната част от нашата разходка. Разположените тук вещи обаче са пренесени от последната квартира на поета на ъгъла при улиците „Витоша” и „Солунска”. Възстановката на стаята, в която поетът слага край на земния си път, носи спомен за отчаяната му душа.

Фаталната любов на Яворов обаче е съпругата му Лора Каравелова. Историята за тяхната страстна връзка пази една сгушена на столичната улица Раковска къща. Домът е бил квартира за двойката, която впоследствие се превръща в музей.