Вицепремиерът Атанас Пеканов заяви, че към момента България е получила 53% от средствата по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ), като през следващите три месеца усилията на кабинета ще бъдат насочени към спасяването на максимален размер от оставащото финансиране преди крайния срок на механизма – 31 август.
По думите му средното ниво на усвояване в Европейския съюз е над 70%, като в тази статистика влиза и Унгария, която е получила под 10% от средствата.
„Най-добре представящите се страни са получили над 80%. Цел на кабинета ни е да спасим максималната сума, като със сигурност да завършим на малко над средноевропейските стойности“, допълни той.
Вицепремиерът предупреди, че ситуацията по част от проектите е критична, а неизпълнението им до края на август може да доведе до загуба на европейски средства и допълнително натоварване на държавния бюджет.
Той обясни, че по част от инвестиционните проекти текат финални дейности и сертифициране на разходите, докато при други предстоят както заключителни, така и начални строителни етапи.
„Това не са абстрактни думи, а са реални ползи за българските граждани“, подчерта вицепремиерът.
„Има 2, които са специфично трудни и които неслучайно са оставени за накрая от предишни правителства. Това са реформата на БЕХ и реформата по отношение на ВиК сектора“, каза той.
По думите му това са тежки политически реформи, работата по които е сложно да бъде приключена успешно в рамките на 3 месеца.
По отношение на ВиК реформата той обясни, че тя е трудна и се търси възможности, работи се и с Европейската комисия. Целта е да не се увеличи цената на водата и да няма обществено напрежение.
Вицепремиерът уточни, че вече са идентифицирани най-проблемните проекти и се водят разговори с Европейската комисия за намиране на решения.
Друг от проектите е свързан с подпомагането на културния сектор. Той няма да бъде включен към четвъртото плащане по ПВУ, но усилията са насочени към това да бъде отчетен пред Европейската комисия до края на август.
Един от най-големите проекти е за доставка на железопътен превоз:12 мотрисни електрически влака с по 200 места, 20 броя с по 300 места и 9 локомотива.
"Има проблем със забавяне на доставките, но към момента работи, за да бъде изпълнен срока до края на август", обясни Пеканов.
Той коментира, че максимумът пари, които можем да получим по четвъртото плащане е близо 1,1милиарда евро. Максималният размер по двете плащания е 2,8 милиарда евро.
„Този механизъм на ЕС приключва на 31-ви август т.г. и всичко, което успеем да свършим дотогава ще ни донесе съответните средства. Всичко, което не се случи, ще означава санкции и ще коства пари на бюджета“, уточни Пеканов.
Като част от ключовите инвестиции Пеканов изброи проекти за локомотиви, хеликоптери, дигитализация, информационни системи, центрове за мозъчно-съдови заболявания, културна инфраструктура, амбулатории, психиатрични заведения и класни стаи.
Освен инвестиционните проекти, страната все още трябва да приключи и няколко важни реформи. Според Пеканов най-трудни остават реформата на Български енергиен холдинг и тази във ВиК сектора.
"Работа е вършена по всяка една от тях. Различни правителства са имали различни концепции. Пробвали са едно нещо, пробвали са друго. Реалността, обаче, е такава, че работещи решения не са оставени. По тези реформи вървят доста усилени разговори с ЕК така, че да бъдат приложени и да получим парите, но и те да не водят до социално напрежение и до недобро публично разбиране на тези процеси. Искаме всички тези реформи да са в полза на българските граждани и икономика", заяви вицепремиерът.
"На 19-ти април България ясно каза, че трябва да правим повече за борба с корупцията и олигархията. Неслучайно вече се случват важни реформи, които бяха чакани от години, в сферата на правосъдието и антикорупционните закони. Те са заложени в ПВУ и са ключово очакване на ЕК. Става въпрос за създаването на независима и ефективна антикорупционна комисия така, че тя да не се превръща в бухалка. Става въпрос и за подобрения по отношение на контрола на главния прокурор", продължи той.
По темата за четвъртото плащане по Плана за възстановяване и устойчивост Атанас Пеканов посочи, че България е подала искането за средствата в началото на април. Той уточни, че крайният срок за предоставяне на цялата необходима документация е 5 юни, след което Европейска комисия ще направи оценка на изпълнените от страната ни ангажименти и ще определи размера на средствата, които могат да бъдат изплатени през юли.
При подаването на плащането са били изпълнени 19 от 25 мерки, към момента се работи да се достигне до максималния брой, за да не бъдат задържани средствата. „Това не е загуба, а задържане. България ще има период от няколко месеца, там където не е свършена работата, да бъде свършена”, каза още той.
Тези шест мерки, които не са изпълнени по четвъртото плащане засягат реформи – противодействието на корупцията, ВиК, БЕХ и избора на фонд мениджър за фонда за декарбонизация. Бавят се две инвестиции – амбулаторните грижи и подпомагане в сектор култура.
Във връзка с реформите в БЕХ – текат активни процеси, търси се вариант, за да бъдат изпълнени очакванията на ЕК за създаване на ново холдингово дружество – едноличен собственик на предприятия, свързани с въглищата. Пеканов допълни, че по тази точка има задържане на 500 млн. евро. Може да се стигне до блокиране на парите по фонда за справедлив преход - средствата от европейския бюджет от над 1 млрд.евро за преход към нисковъглеродна икономика.
Вицепремиерът Атанас Пеканов съобщи още, че инвестициите към Министерство на културата няма да могат да бъдат изпълнени в срок до 5 юни. По думите му става въпрос за подписването и сертифицирането на общо 460 договора, като към момента са финализирани едва около 100. Въпреки забавянето вече е създадена организация, така че работата да бъде приключена до началото на юли.
Пеканов коментира и подготовката по петото плащане по Плана за възстановяване и устойчивост. Той обясни, че в рамките на това плащане България трябва да изпълни и отчете пред Европейската комисия общо 56 етапа, свързани с инвестиции и реформи, до края на август. По думите му към момента няма нито един напълно изпълнен етап.
Сред затруднените инвестиции той посочи системата HEMS, при която основният проблем остава липсата на необходимата инфраструктура. Забавяне има и при проекта за разширяване на цифровата инфраструктура чрез модернизация на държавната оптична мрежа, но по него вече се работи активно, увери Пеканов.
Друг проект засяга енергийната бедност. "Тук трябва да бъде изградена система с данни, в която да може да се провери кои са енергийно бедните, за да има по-таргетирани помощи към тях. По този въпрос се работи в бърз порядък", каза още вицепремиерът.
"Една реформа, която се движи по петото плащане, са подобрения в Закона за държавния служител. Става въпрос за препоръка, която имаме от ОИСР и ЕК, за въвеждане на различен тип тестове за държавните служители, тестове за интегритет по най-добри западни практики. Законопроектът е вече разработен и консултиран неофициално с ЕК. Скоро ще бъде публикуван за обществено обсъждане", посочи още вицепремиерът.
"Една от най-големите инвестиции по ПВУ е също така и проектът RESTORE. В него с безвъзмедни средства в размер на 720 милиона евро ще бъдат въведени в експлоатация над 10 000 мегават/часа мощности за съхраняване на електрическа енергия. Това е много над заложената цел в Плана, тоест този проект се движи изключително добре", отбеляза той.
По ПВУ се реализират и ремонти и строителство на училища, детски градини и студентски общежития. Ремонтни дейности се извършват в 116 детски градини, 24 професионални училища и 23 общежития, като в момента 2 обекта са под риск, тъй като строителството се бави.
"Някои от проектите, при които има голямо забавяне, най-вероятно ще трябва да бъдат намалени като обхват или амбиция или извадени от Плана - там, където нямаме възможност те да бъдат реализирани до края на август. Намерили сме проекти, които да ги заменят в ПВУ. Става въпрос за средства за дигитализация на НАП и на "Митници"-те по най-добри практики така, че електронните системи да функционират по най-добрия начин. ТОва ще ни помогне по отношение на т.нар. дигитален таг - 20% от средствата по ПВУ трябва да отиват за дигитални услуги, а България е точно на ръба да не изпълни това условие. Затова търсим варианти и смислени дейности, които да подпомогнат именно и тази част от Плана, за да отговаря на критериите", посочи още Пеканов.
,fit(1280:720))
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)