Екатерина Захариева: Българското председателство трябва да върне вярата в европейската идея

Според нея европейската интеграция на Балканите е от национално значение за нас, защото не може ние да сме богати, стабилни и проспериращи, ако нашите съседи не са богати, стабилни и проспериращи.

На фона на Брекзит и евроскептицизма, следващите председателства, включително и българското, трябва да върнат вярата в европейската идея, коментира в интервю за БТА вицепремиерът и министър на външните работи Екатерина Захариева.

Това може да се случи само чрез истински диалог, който да включва и тези, които са загубили вярата си в обединена Европа, смята тя. Захариева подчерта, че България е успяла да постави своя приоритет за Западните Балкани и да го превърне в обща кауза за цяла Европа.

Като основна цел за 2018 година Захариева посочи успешното българско председателство на Европейския съвет. Там ние трябва да представим своите приоритети, да оставим своя отпечатък в европейската политика на най-високо ниво и да покажем разликите между България днес и България преди десет години. Най-големите предизвикателства ще останат тези, които бяха и през изминалата година - Западните Балкани и работата по общата политика по убежище, обобщи вицепремиерът.

Следва пълният текст на интервюто:

Въпрос: Каква беше 2017 г. за България във външнополитически план?
Отговор: Изминалата година беше много интензивна и по мое мнение успешна. Пълна бе с интересни предизвикателства за дипломатическата ни служба. Знаете, че в началото на 2017 година на Запад разширяването на ЕС не беше много популярно. Днес мога да кажа, че успяхме да поставим своите приоритети - Западните Балкани - и да ги превърнем в обща кауза за цяла Европа. За тях говорят Юнкер, Могерини, редица европейски лидери. Това е голям успех за нас като страна, защото е един от малкото случаи, в които въпросите от национално значение за България се разглеждат като обща дискусия на ниво Европейски съюз. А защо европейската интеграция на Балканите е от национално значение за нас? Защото не може ние да сме богати, стабилни и проспериращи, ако нашите съседи не са богати, стабилни и проспериращи.

Въпрос: Кое за Вас е най-големият ни успех и каква е най-голямата трудност през изминалата година?
Отговор: Освен Западните Балкани трябва да добавим и общата работа на всички страни-членки по полагането на основите на общата европейска отбрана. Най-трудно ни беше по време на преговорите за финализиране на договора за приятелство с Република Македония. Трудно, но не изпълнено с негативни емоции - напротив, от двете страни на масата седяха приятели, които бяха решени веднъж завинаги да отворят нова страница в отношенията между двете държави. И тя вече е факт - в Република Македония за първи път се проведоха избори, в които тези, които водеха антибългарска кампания, загубиха драматично. Досега бе обратното.

Въпрос: Каква трябва да е съдбата на Балканите?
Отговор: Западните Балкани трябва да бъдат интегрирани в европейската общност. Страните показват, че имат голямо желание за това, а ние трябва да покажем, че тяхното приемане в Европейския съюз е важно не само за тях, но и за всички останали. Естествено, след като си свършат работата. Всяка една от шестте държави е на различен етап, но трябва да получи оценка на базата на собствените си заслуги.
Не можем да развиваме пълноценно икономиката на региона, ако само Гърция и Румъния от нашите съседи са в Евросъюза. Знаете, че в Западните Балкани са едни от най-младите по население държави, но и с най-голям процент младежка безработица, достигащ 60 процента. Тези млади хора нямат голям избор - или емигрират, или търсят възможности за прехрана с всякакви средства, а някои се радикализират, защото са лесно податливи на чуждо влияние. Получат ли перспектива, че те могат да отгледат достойно семейство в своята Родина, регионът ще се преобрази. Даването на европейска перспектива на тези държави е за всички хора, които живеят там.

Въпрос: Според Вас реалистични ли са надеждите да бъдем приети в Шенген до края на председателството ни?
Отговор: Не съм убедена, че до края на председателството това ще се случи, но до края на годината най-после би трябвало да стане. Очаквам тази година Шенген да падне за въздушните и морските граници и така за българските граждани ще остане проверката по единствената ни шенгенска граница - с Гърция. Нека бъдем откровени - все още има държави, които смятат, че мястото на България и Румъния не е в Шенген. Последните гласувания в Европейския парламент показаха, че тези скептици намаляват, но не можем да имаме пълно доверие, че те ще променят мнението си в следващите шест месеца. За нас важното е, че Европейската комисия отдавна смята, че трябва да бъдем членове, а вече и почти всички големи групи от Европейския парламент смятат така. И да не забравяме, че сме изпълнили техническите критерии още през 2011 г. и това го признават всички. Седма година сме заложници на едно политическо решение. Редица политици на запад използваха това за вътрешнополитически цели, но се радвам, че популистката вълна в Европа отстъпва.

Въпрос: Какви ползи може да донесе на България председателството?
Отговор: Ползите са безброй. България за пръв път ще застане под светлината на прожекторите. И вместо да се притесняваме от сценична треска, трябва да се възползваме от този шанс, за да покажем нашите добри страни. България е на първо място по ИТ инженери на глава от населението в Европа, ние имаме третия по бързина интернет, на второ място сме по минерални извори в света, на трето място сме по богатство на културното наследство в Европа след Италия и Гърция, имаме уникална природа, но и хиляди умни хора, които са истинският ни капитал.
За тези 10 години ние останахме еврооптимисти, което днес в Европа е рядко срещано явление. На фона на Брекзит и евроскептицизма, следващите председателства, включително и българското, трябва да върнат вярата в европейската идея. Това може да се случи само чрез диалог, но истински такъв - диалог, който да включва и тези, които са загубили вярата си в обединена Европа. Ние трябва да зададем тона и да започнем да се изслушваме.

Въпрос: На 1 декември 2017 г. паднаха визите за Канада, на какъв етап са усилията за премахване на визите за САЩ и какви са вашите очаквания в тази посока?
Отговор: Присъединяването на България към Програмата на САЩ за освобождаване от визи остава приоритет в двустранните ни отношения и се поставя на всички възможни равнища. България е сключила със САЩ всички необходими споразумения за обмен на информация за целите на борбата с тероризма и тежката престъпност, което е неотменно изискване за присъединяване към Програмата.
Последното условие е процентът на отказани визи за последните три години да не надхвърля 3 процента през всяка от тях. Към момента процентът на отказаните визи за български граждани се движи между 14-17 на сто. Преговорите със САЩ са по-трудни, особено сега, когато в страната вървят дебати - и на обществено, и на политическо ниво - за реформа в миграционната политика. В момента вниманието на американската администрация обаче е насочено към реформи в сектори като данъчното законодателство и здравеопазването.
Решението за присъединяването на България към програмата за освобождаване от визи зависи от Конгреса на САЩ. Нашата страна разчита при вземане на решение по този въпрос да се отчете дългогодишното партньорство в областта на сигурността и отбраната, борбата с тероризма, отличното сътрудничество в областта на правоприлагането, стриктната политика за контрол на бежанските и миграционните потоци.

Въпрос: Кое ще бъде най-голямото предизвикателство във Вашата работа през тази година, какви цели си поставяте за 2018 г.?
Отговор: Моята най-голяма цел е същата, каквато и на цялото правителство: успешно българско председателство на Европейския съвет. Там ние трябва да представим своите приоритети, да оставим своя отпечатък в европейската политика на най-високо ниво и да покажем разликите между България днес и България преди десет години. Най-големите предизвикателства ще останат тези, които бяха и през изминалата година - Западните Балкани и работата по общата политика по убежище.