БАН публикува докладите си за АЕЦ "Белене"

Българската академия на науките публикува Междинен доклад 1 и Междинен доклад 2 по сключения с „БЕХ“ ЕАД договор за изготвяне на Национална стратегия в областта на енергетиката (с фокус върху електроенергетиката).

Докладите се публикуват със съгласието на „Български Енергиен Холдинг“ ЕАД, като е заличена информация, която представлява поверителна и / или чувствителна информация за дружествата от БЕХ група. Заличена е и поверителна и / или чувствителна информация, предоставена на изпълнителя от трети страни. В заключението на Междинен доклад 2 (дейност 5 - относно възможността за реализация на активите на АЕЦ „Белене“) се посочва, че от направените анализи и изводи относно развитието на електроенергийната система на България и тези в региона, както и резултатите от проиграванията на финансовия модел на АЕЦ „Белене”, следва:
Прогнозираният недостиг на електроенергия в региона след 2030 г. предопределя необходимостта от минимум 1500 MW инсталирана базова мощност. Независимо от планираните действия за осигуряване на максимално дълъг срок за работа на централите от комплекса „Марица-Изток” след 2030-2035 г., при повечето сценарии се очертава недостиг на мощности за покриване на потреблението в страната, в т.ч. на маневрени в размер до 1650 MW и на базови в размер от 420 до 1670 MW. Общо за България и региона се очертава необходимост от около 2000 MW нова базова мощност.

Перспективите пред развитието на националната електроенергийна система показват, че в средносрочен план България трябва да предприеме действие за компенсиране на недостиг на маневрени и базови мощности, като се отчитат политиките на ЕС за изграждане предимно на нискоемисионни производства на електроенергия, каквито са централите на газ, ВЕИ, в т.ч. ВЕЦ и ядрените мощности за базовия сегмент.

Разглеждайки в дългосрочен период сигурността на електроенергийните доставки за страната, следва да се отчете, че в хоризонта до 2050 г. предстои извеждане на основните блокове на АЕЦ „Козлодуй”. В този случай построяването на нова ядрена
мощност може да се разглежда като заместваща. Налице е оборудване за АЕЦ и площадка, в които са вложени над 3 млрд. лв., което поставя на дневен ред въпроса за реализиране на активите на АЕЦ „Белене”. В допълнение, извършените дейности за реализация на този проект, като лицензиране на площадката, ОВОС, изготвен проект и разрешение за строителство, го поставят в позицията на изпреварващ с 5 до 8 години проекти в начална фаза в региона.

Резултатите от извършените проигравания на финансовия модел на АЕЦ „Белене” показват параметрите, при които проектът е реално жизнеспособен, и параметрите, при които не е. Вариантите с участие на държавата осигуряват значително по-добри възможности за жизнеспособността на проекта, което предпоставя заключението за държавен дял в евентуалната бъдеща проектна компания. Друго основание за участие на държавата в този проект е произтичащите от международни споразумения задължения на държавата по отношение на ядрения риск и осигуряване на финансови средства за управление на радиоактивните отпадъци и извеждане от експлоатация.

Резултатите по отношение на електропотреблението в България и региона, както и резултатите от финансовия модел на АЕЦ „Белене”, показват, че е възможна реализация на проекта АЕЦ „Белене”, при условие, че бъдат постигнати параметрите, заложени във вариантите с финансова жизнеспособност.