Владимир Ленин е първият високотехнологичен "революционер"?

Датата 7 ноември 1917 г. век по-късно буди спорове. Тогава въоръжени хора превземат Зимния дворец в Петроград (както се е наричал преди век Санкт Петербург) и свалят Временното правителство на Александър Керенски. Новата власт прави радикални промени, чиито последици усещаме и до днес.

Защо?

Руската империя в края на ХIХ и началото на ХХ век извършва много реформи и е на крачка (или няколко) към превръщането в конкурент на най-развитите в икономическо отношение държави (Великобритания, Германия, Франция и изгряващите на световната сцена САЩ). Въпреки успехите в стопанството, политическата система на най-голямата по територия държава в света не отговаря на тогавашните времена.

Цели категории от населението (евреи, други етнически малцинства, жени, работници) имат ограничени или дори са лишени от елементарни политически права, като свободно движение, участие в избори и други. Твърдата ръка на властта предизвиква недоволство сред малцинствата и радикалната лява опозиция: социалисти и анархисти. Политическите атентати и репресиите от страна на властите превръщат страната в бойно поле.

През лятото на 1914 г. в Сараево охтичавият гимназист Гаврило Принцип убива болния от туберкулоза австро-унгарски престолонаследник Франц-Фердинанд и неговата съпруга. Тези два куршума дават старта на Голямата война.

Началото на Първата световна война е посрещнато в Русия, както и в другите участници в конфликта, с небивал ентусиазъм. В Санкт-Петербург, Лондон, Париж, а и в Берлин, Виена и Истанбул смятат, че ще посрещнат идващата 1915 г. като победители.

Събитията обаче не се развиват в желаната посока. Бойните операции се превръщат в месечно висене в окопите. С всяка измината година положението се влошава. Поставената на военни релси руска икономика издъхва.

В големите градове се усеща липса на храни.

Напрежението нараства

Към началото на 1917 г. в Русия искрата на бунта гори. В столицата започват гладни бунтове и на 15 март цар Николай II се отрича от престола. Монархът посочва за свой наследник по-малкия си брат Михаил, но великият княз също се отказва от трона.

Властта е поета от Временното правителство. Падането на монархията обаче не успокоява страстите. Премиерите се сменят един след друг. В армията започва разложение, което рефлектира върху бойните действия. Привържениците на оттеглилата се династия Романови също надигат глава и тук изгрява звездата на Владимир Илич Улянов.

Роденият през 1870 г. в централния руски град Симбирск син на училищен инспектор и юрист по образование още като млад попада в полезрението на тайната полиция заради социалистическите си възгледи. Той успява да събере около себе си малка, но радикална и сравнително дисциплинирана група, наричащи се болшевики (от руски "больше" - повече). Улянов, приел партийния псевдоним Ленин, на конгрес на Руската социалдемократическа партия през 1903 г. обява, че неговите съмишленици са мнозинството от социалистите и създава своя партия, останала в историята като болшевишка.

Съдбоносната за Ленин, Русия и света 1917 г. заварва Ленин в неутрална Швейцария. Динамиката на събитията

Изненадва

Бъдещия вожд на световния пролетариат. През януари той се съмнява, че в света може да избухне социалистическа революция. "Ние ще се борим за справедлив свят, но вероятно едва нашите деца ще могат да му се зарадват", казва в Цюрих Улянов пред група съмишленици. По-късно сподвижници на болшевишкия водач ще го оправдават. "Това е единственият случай, когато интуицията на Илич му изневери", ще кажат след години някои.

Всеки един миг е ценен и решението е взето. Болшевиките се връщат в Русия.

Как?

Швейцария е обградена от воюващи страни. Първата идея е Улянов да вземе назаем документи от гражданин на неутрална държава. Той дори пише: Намерете шведски паспорти, ще сложим наши снимки и ще се правим на глухонеми.

Планът е добър, но има проблем. Обаче, ако накарат глухонемия да напише нещо, ще се разбере, че той не знае шведски и не е поданик на скандинавското кралство. Следват още предложения. Едно от тях е - Ленин да се маскира, да избяга в Лондон или Париж и да се представи в руското посолство като жертва на обир, която иска да се върне в родината. Това също не е реалистично. Дипломатите веднага ще заподозрят, че има нещо гнило. Следващият вариант също заслужава внимание. Предвижда се Ленин и компания да наемат самолет, който да прелети над фронтовата линия и да се приземи в Русия. Тук самият Ленин апострофира.

"Начинанието е рисковано. Не е неизвестно дали можем да си позволим цената на аероплана. Има и опасност самолетът да бъде свален от нечие оръдие", смята той.

Тогава на сцената излиза планът за

Пломбирания вагон

Малко преди Ленин да стане пътник №1 на 1917 г. той яростно се противопоставя на идеята. "Това само ще налее вода в мелницата на нашите врагове. Те ще гракнат: Ето ги болшевиките, искат мир и справедливост, а се крият от обикновените хора", заявява той, но се качва.

Пломбираният вагон е бил трезор на колела. В него са се превозвали пари, ценности, други товари, например бактерии. Вероятно заради това тогавашният британски военен министър Уинстън Чърчил заявява: Ленин пристигна в Русия като причинител на чума.

Водачът на пролетариата, придружен от свои съмишленици и други руски политически имигранти в Швейцарския, тръгва на път на 9 април. Строго охраняваната композиция преминава през Германия. Пасажерите стигат до балтийското пристанище Засниц, откъдето отплават за Швеция. Тук Улянов прави пълна промяна. Той в скандинавското кралство си купува каскет, шапка, носена от работническата класа, и сваля бомбето - знак за принадлежност към буржоазията.

Човекът с каскета

Пристига в родината си на 16 април 1917 г.

Временното правителство, въпреки сътресенията, се хваща бързо за работа. Срещу Ленин започва кампания в медиите и дори заплахи за физическа разправа. В отговор болшевишкият лидер дава заявка за властта. Ленин публикува своите "Априлски тезиси". С творбата си той се обявява за свалянето на буржоазното правителство, изземване в полза на държавата на едрата частна собственост и край на войната. Идеите са приети с възторг от много обикновени хора, но не и сред политиците, дори сред най-близки съратници на Ленин. "Тезисите" са наложени на болшевиките и те започват да работят върху прилагането им.

Ленин през лятото на 1917 г. обявява, че само неговата партия може да управлява и е готова да вземе властта със сила. Заради това Петроград го обвинява в държавна измяна и Улянов бяга във Финландия.

Въпреки отсъствието на Чумния бацил, руската столица продължава да бъде разбунен кошер и Ленин нелегално се връща в града.

Тогава премиер Александър Керенски прави много грешен ход. Квартируваните в Петроград казаци искат от него разрешение за провеждане на религиозно шествие на 3 ноември. Министър-председателят отказва и загубва един от малкото си съюзници. Когато в града на река Нева става ясно, че нещо се готви и това ще допринесе големи промени, казашките части обявяват неутралитет.

Невмешателството на ключовия противник на болшевиките става основна причина за успеха на преврата от 25 октомври (7 ноември). Събитията се развиват главоломно. Вечерта от крайцера "Аврора" е изстрелян халосен снаряд, който дава сигнал за щурм на резиденцията на правителството. Зимният дворец е превзет, а Керенски бяга преоблечен като медицинска сестра. Болшевиките и техните поддръжници бързо заемат другите ключови места в Петроград и установяват контрол върху големите промишлени центрове.

Ленин обявява своята победа с помощта на

Високите технологии

Часове след преварата руснаците по цялата страна научават по радиото (тогавашния интернет) за събитието в Петроград, което обръща хода на историята.