Външната политика на Владимир Путин, изградена върху конфронтация със Запада и планове за реванш след разпада на съветската империя, предизвиква все по-голямо недоволство сред руснаците. Това показват резултатите от проучване на ВЦИОМ (Общоруски център за изследване на общественото мнение).
През април делът на гражданите, които заявяват, че „като цяло не са доволни“ от външната политика, провеждана от властите, е достигнал 26%. Това е най-високото ниво, регистрирано от началото на наблюденията през 2007 г.
В сравнение с данните от април 2025 г. броят на недоволните от външнополитическия курс се е увеличил почти двойно, а спрямо ноември миналата година ръстът е с 11 процентни пункта.
„Хората са уморени от безкрайната и неуспешна война, плаши ги перспективата за голяма война с НАТО. Те искат да нормализират отношенията си с останалия свят, а виждат само ескалация“, описва ситуацията политологът Абас Галямов.
Панеях заключава, че от началото на пълномащабната война гражданите са престанали да разграничават външната политика от останалите държавни политики.
„Проблемът не е в отделни външнополитически действия. Въпросът е, че гражданите започнаха да осъзнават как всички тези политики се отразяват лично на тях“, казва тя.
Същевременно делът на тези, които „като цяло са доволни“ от външната политика, е намалял от 59% през декември на 46% през април. В резултат на това индексът на ВЦИОМ, който отчита всички отговори, е спаднал до 41 пункта, изравнявайки антирекорда за последните две десетилетия, установен през 2021 г.
Според политолога Александър Морозов, цитиран от The Moscow Times, тези цифри отразяват изчезването на надеждите за успешно сътрудничество между Владимир Путин и Доналд Тръмп.
„Високите стойности от пролетта на 2025 г. бяха отражение на оптимистичните заглавия в руските медии, които обещаваха, че войната е напът да приключи под натиска на Тръмп (разбира се, върху Киев). Тези нива се задържаха до ноември, когато стана ясно, че „духът от Анкоридж“ е изчезнал. И всичко тръгна надолу“, коментира той.
Той свързва резкия скок на недоволството в началото на 2026 г. с факта, че през януари продължителността на „специалната военна операция“ надхвърли тази на Великата отечествена война (както Москва нарича периода от Втората световна война от 22 юни 1941 до 9 май 1945 г.).
„Като всеки народ, зареден с патос, руснаците живеят в символно пространство. Усещането, че сегашните поколения се оказаха недостойни за паметта на славните си деди, отрови самочувствието им. Обещаваха да „повторят“, а пред очите на целия свят се провалиха“, разсъждава Галямов.
Успоредно с недоволството от външната политика, рязко се е увеличил и делът на недоволните от вътрешната, икономическата и социалната политика на Кремъл – съответно до 36%, 46% и 35%. И трите показателя достигат рекордни стойности от началото на войната с Украйна, а ръстът им с 10-15 процентни пункта за четири месеца е най-резкият след пенсионната реформа от 2018 г.
Социологът Ела Панеях обръща внимание, че в периода между анексирането на Крим (2014 г.) и 2022 г. гражданите са одобрявали външната политика много повече от всичко останало. По време на войната обаче графиките са се сближили и синхронизирали, като сега одобрението за външната политика спада заедно с останалите показатели.
)