Пет важни неща за климатичната конференция в Бон

Климатичните промени отново са на дневен ред на световната конференция за климата, която се откри днес в германския град Бон.

Кой идва, за какво са ключовите дебати и колко зелена ще бъде тази огромна среща? Ето пет неща, които трябва да знаете за Конференцията на ООН за климатичните промени 2017, която се провежда от 6 до 17 ноември.

КОЙ ИДВА В БОН?

Съединените щати, които обявиха, че се изтеглят от знаковото Парижко споразумение за климата, ще бъдат представени от заместник-държавния секретар по политическите въпроси Томас Шанън.

Други ключови страни в преговорите са новите икономически сили Китай и Индия. Естония, Перу, Еквадор, Иран, Мали, Етиопия и Малдивите също ще бъдат във фокуса на вниманието на водещите големи международни групировки.

Очаква се френският президент Еманюел Макрон, германската канцлерка Ангела Меркел и други лидери да отидат в Бон, за да дадат заключителен тласък в края на форума и да покажат своята ангажираност с борбата с климатичните промени.

Преди срещата природозащитни организации проведоха протести в Бон и край каменовъглена мина наблизо, за да изтъкнат, че в

Германия продължава използване на силно замърсяващи изкопаеми горива.

КАКВИ СА СЕГА ГОЛЕМИТЕ ТЕМИ ЗА КЛИМАТИЧНИТЕ ПРОМЕНИ?

Парижкото споразумение от 2015 г. определи целта за ограничаване до края на века на глобалното затопляне до 1,5 градуса по Целзий или най-много 2 градуса.

Дипломатите обаче не се споразумяха как точно техните държави ще постигнат тази амбициозна цел. Преговорите в Бон ще конкретизират правилата, към която трябва да се придържат страните.

Германия обича да се представя като лидер в борбата с глобалното затопляне, а репутацията на Меркел като "климатичен канцлер" отчасти се основава на водещата роля, която тя изигра на миналите преговори.

Ако процъфтяваща Германия не изпълнява своите цели за емисиите, както предполагат сегашните прогнози, това ще изпрати погрешен сигнал към останалата част от света, казват критиците.

Около 25 000 души участват в преговорите, председателствани от министър-председателя на Фиджи Франк Байнимарама. За първи път малка островна държава ще ръководи голяма международна конференция за климата. Сред участниците има дипломати от 195 държави, а също учени, лобисти и природозащитници.

В това влиза разработването на международни стандарти за измерване на въглеродните емисии, така че усилията на една държава да могат да се сравняват с тези на друга. Друга тема за дебатиране е как страните да правят преглед на постигнатото и да определят нови, по-амбициозни цели за ограничаване на въглеродните емисии след 2020 г.

Третият голям въпрос засяга парите. Експертите са съгласни, че изместването на икономиките от изкопаемите горива и подготовката за неизбежните последици от климатичните промени ще изисква огромни финансови ресурси, включително от американското правителство на Доналд Тръмп, което е скептично настроено към климатичните промени.

ЗАЩО БОН?

Организирането на голяма световна конференция във Фиджи щеше да подложи на голямо изпитание възможностите на тихоокеанската държава и да се превърне в кошмар за пътуването на хиляди делегати. Германия предложи да бъде домакин на преговорите в Бон, бившата столица на страната, защото в града има достатъчно място за конференции и там е централата на агенцията на ООН за климатичните промени. Все пак на делегатите ще им липсва слънцето на Фиджи. През ноември времето в Бон в най-добрия случай обикновено е мрачно.

КОЛКО ЗЕЛЕНА ЩЕ БЪДЕ КОНФЕРЕНЦИЯТА?

Германия казва, че двуседмичните преговори ще бъдат възможно най-благоприятни за околната среда. Страната ще отдели част от 117-те милиона евро, определени за велосипеди и електрически автобуси, за да превозва хора между различните сгради, в които ще се заседава. Всеки участник ще получи бутилка, която да си пълни с чешмяна вода - според организаторите това ще спести половин милион пластмасови чаши.

Германското министерство на околната среда също така инвестира в проекти за възобновяема енергия като компенсация за емисиите на парникови газове, отделени при превозването на хора по въздух за преговорите в Бон.

А КАК СТОИ ВЪПРОСЪТ С ИЗПОЛЗВАНЕТО НА ВЪГЛИЩА В ГЕРМАНИЯ?

Природозащитници обаче отбелязват, че около 40 процента от електричеството на Германия все още идва от захранвани с въглища централи - един от най-силно въглеродните източници на енергия. А германските магистрали също са буквално единствени по рода си с това, че нямат общо ограничение на скоростта въпреки факта, че автомобилните емисии значително се увеличават при по-висока скорост.