Климатичните промени вредят на глобалното здраве

Екстремните горещини, природните бедствия, алергиите, замърсяването на въздуха, недохранването са сред основните проявления на глобалното затопляне, обуславящи глобалната здравна криза.

Изследването е осъществено от специалисти от 26 институции от цял свят, сред които университети, Световната здравна организация (СЗО) и Световната банка, и е базирано върху 40 показателя за здравето и климата.

Авторите на проучването отчитат още, че през 2016 г. икономическите загуби, свързани с екстремни климатични проявления, възлизат на 129 милиарда долара, като сумата не включва разходите за влошено здраве.

Броят на хората, страдащи от недохранване в 30 страни в Азия и Африка, се е увеличил от 398 милиона през 1990 г. на 422 милиона през 2016 г.

В доклада се посочва също, че минимум 800 000 смъртни случая годишно сред милионите, причинени от замърсяването на въздуха, са свързани с изгарянето на въглища.

Климатичните промени нанасят сериозни вреди на здравето на милиони хора по света, съобщават Ройтерс и ДПА, позовавайки се на проучване, публикувано в сп. "Лансет".

Изследователите са установили, че производителността на труда на заетите в земеделието в редица страни по света - от Индия до Бразилия, е намаляла с 5,3 процента между 2000 и 2016 г. Причината са непоносимите горещини, "изсмукващи" силите на работниците.

За посочения период броят на климатичните бедствия се е увеличил с 46 процента, застрашавайки здравето на 125 милиона души, най-вече на възрастните хора. Сред здравните последствия в резултат на топлинни вълни например са инсултите и бъбречната недостатъчност вследствие на обезводняване. На фона на тази "мрачна картина" специалистите откриват и "искрица надежда" - за посочения период броят на свързаните с бедствия смъртни случаи не се е увеличил.

Според изследователите инфекциозните заболявания също се разпространяват. Броят на случаите на треска денга - най-бързо разпространяващата се в света заразна болест, почти са се удвоявали през всяко десетилетие след 1950 г. В наши дни заболяването засяга 100 милиона души годишно.

Очаква се климатичните промени да се отразят неблагоприятно и върху земеделската продукция. Специалистите изчисляват, че повишаване на температурите с 1 градус Целзий е свързано с 6-процентен глобален спад в добива на пшеница и 10-процентен спад в този на ориз.