Бюджет 2018 г. - богата пица "Калцоне"

Министър Горанов подчерта, че през плановия период ще продължат усилията към засилване на икономическата и финансовата стабилност, създаване на условия за икономически растеж в съответствие с правителствената програма.

В Министерския съвет управляващи, работодатели и синдикати обсъждат бюджета за следващата година.

Предвиден е дефицит от 1% от брутния вътрешен продукт и икономически растеж от 3,9%.

Над 1 млрд. лева ще бъдат похарчени за въоръжение в следващите три години. Част от тези средства ще бъдат изразходвани за нови изтребители и кораби.

„Г-н Горанов, за нас е чест и удоволствие да ви предоставим думата, за да изложите вашата позиция за бюджета за 2018г. така наречената богата, добре аранжирана пица "Калцоне”. Така вицепремиерът Валери Симеонов даде думата на финансовия министър в началото на заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество.

Горанов изтъкна, че растежът на БВП ще е 3,9 на сто на година през прогнозния период - 2018 - 2020 г., вътрешното търсене остава основно водещ фактор за ръста на БВП по линия както на потреблението, така и на инвестициите. Финансовият министър каза, че се очаква растежът на крайното потребление към 2020 г. да се забави, заради по-ограниченото нарастване на публичното потребление и ограничаване на положителната динамика на пазара на труда, заради неблагоприятните демографски тенденции.

Министърът на финансите Владислав Горанов напомни, че бюджетът преразпределя създаваното от работодателите и работниците и няма как да отчита абсолютно златното сечение между желанията на отделните страни. Бюджетът за 2018 г. дава възможност държавата нормално да изпълнява функциите си и връща част от добрите процеси в икономиката и към служителите, заети в бюджетната сфера, макар и не с темповете, с които на тях им се иска и не с темповете, които са в реалния сектор, заяви Горанов. Реалният сектор обаче е движещият икономиката и няма как да очакваме както в някои държави се правят опити бюджетният сектор да диктува темпа на нарастване на доходите, изтъкна финансовият министър.

Нивото на безработица се очаква да се понижи до 6,2 на сто с тенденция в края на периода да достигне да 5,6 на сто. Средногодишната инфлацията през 2018 г. ще е 1,4 на сто, а инфлацията в края на годината ще достигне 1,6 на сто. По-високите стойности ще се дължат на продължаването на поскъпването при потребителските цени на храните и горивата, както и на засилване на базисната инфлацията под влияние на по-високото вътрешно търсене. Средногодишното повишение на хармонизирания индекс на потребителските цени се очаква да се ускори до 1,7 на сто през 2019 г. и 1,8 на сто през 2020 г. при допускане за по-високи международни цени на петрола и на енергийните суровини и нарастване на вътрешното търсене, каза министър Горанов и допълни, че инфлацията ще остане в "здравословните" нива между нула и два процента. Горанов изтъкна също, че ще има постепенен спад на съотношението на държавния дълг към БВП като през 2020 г. то да достигне около 20 на сто.

По думите му България се намира в относително благоприятен период за икономическия си цикъл, но за да да има увеличаване на потенциала на икономиката, трябва да бъде увеличина базата на факторите за производство, което е свързано с подобряване на качеството на работната сила, прилагане на мерки за борба с влошаващите се демографски процеси и повишаване на ефективността, както и увеличаване на инвестициите в средства на производство, защото по думите на министъра в края на прогнозния период се очаква достигане или леко надминаване на потенциала за растеж на българската икономика.

Сред основите приоритети в бюджетните разходи за следващата година Горанов изтъкна тези в подкрепа на качеството на работната сила и в частност увеличението на възнаграждението на педагогическия персонал. При разходите за отбрана има увеличение, свързано с необходимостта от комплектоване на въоръжените сили при запазването на акцента за програмата за модернизация на въоръжените сили. Нарастват разходите и за социална политика, като е предвидено значителен ръст на разходите по бюджета на социалното министерството.