Кои са кюрдите и към какво се стремят

Иракският автономен район Кюрдистан планира утре да проведе референдум за независимост. Централното правителство в Багдад и съседните на Ирак страни се противопоставят силно на тези планове. По този повод световните агенции припомнят кои са кюрдите, къде живеят и какво представлява Иракски Кюрдистан.

Автономният район иракски Кюрдистан граничи на изток с Иран, на север с Турция и на запад със Сирия, припомня ДПА. Обхваща площ от 40 600 квадратни километра и е съставен от 3 провинции Ербил, Сулеймания и Дахук. Град Ербил е столицата. Районът е богат на петрол, природен газ и фосфати. В планирания за утре референдум имат право да гласуват 5,6 милиона души. Минималната възраст е 18 години. 2065 избирателни секции ще бъдат отворени в продължение на 10 часа, от 8 ч. местно време (5 ч. по Гринуич). Гласоподавателите ще отговарят на въпроса: Искате ли района Кюрдистан и кюрдските зони около него да станат независима страна?

Гласуване е планирано да има не само в Иракски Кюрдистан, но и в райони, които са в центъра на полемика между Ербил и Багдад, в това число и богатата на петрол провинция Киркук. Иракски Кюрдистан получиха пълна автономия от 1991 г. От следващата година иракските кюрди имаха право да избират парламент и да съставят правителство, отбелязва Франс прес. Тези институции бяха парализирани обаче в периода 1994 г. - 1998 г. от конфликта между двете партии, представляващи иракските кюрди - Демократическа партия на Кюрдистан и Патриотичен съюз на Кюрдистан.

Кюрдите са народ от индоевропейски произход. Те са потомци на мидийците от древна Персия, основали империя през седми век преди Христа. Мнозинството от кюрдите са мюсюлмани сунити, но сред тях има и немюсюлмански малцинства. Те са се установили на близо половин милион квадратни километра. Според различни източници наброяват между 25 и 35 милиона души. Най-много от тях живеят в Турция (12-15 милиона), в Иран (около 6 милиона), Ирак (4,69 милиона) и Сирия (над 2 милиона). Големи кюрдски общности живеят също в Азербайджан, Армения и Ливан, както и в Европа, по-специално Германия.

Кюрдите, които никога не са живели под една централизирана власт, са разделени на много партии и фракции в четирите гореспоменати страни. Понякога тези движения са трансгранични, а често пъти те са и противници. Така например в Ирак двете основни кюрдски партии поведоха война една срещу друга между 1994 г. и 1998 г., в която загинаха над 3000 души. Те се помириха през 2003 г. В Сирия кюрдските сили доминират в съюза Сирийски демократични сили, сражаващи се срещу Ислямска държава с подкрепата на международната коалиция, ръководена от САЩ. В Ирак кюдрските сили пешмерга също участват в борбата срещу джихадистите.

На 3 февруари 2016 г. Барзани каза, че е настъпил часът за кюрдите в Ирак да се произнесат на референдум за създаване на държава. На 7 юни бе обявена датата на референдума - 25 септември. Според организаторите на референдума след него независим Кюрдистан ще бъде федеративна държава с 5 официални езика, предаде ТАСС, като се позова на новинарския портал "Шафак нюз". В него ще бъдат гарантирани правата на всички религиозно-етнически общности, а официалните езици ще бъдат кюрдски, арабски, асирийски, арменски и тюркменски.

През 2003 г. иракските кюрди се присъединиха към международната коалиция срещу Саддам Хюсеин и в началото на 2006 г. бе установена единна администрация на Иракски Кюрдистан. Масуд Барзани бе избран за президент на Иракски Кюрдистан през 2005 г. Мандатът му изтече през август 2015 г., но той остана на власт въпреки критиките на противниците си. Парламентът на Иракски Кюрдистан бе разпуснат през 2015 г.

Рухването на Османската империя след края на Първата световна война проправя пътя към създаването на кюрдска държава, предвидено в договора от Севр през 1920 г., която да е в Източен Анадол и в провинция Мосул. Но след победата на Мустафа Кемал в Турция съюзниците променят решението си и през 1923 г. договорът от Лозана утвърждава доминацията на Турция, Иран, Великобритания (за Ирак) и Франция (за Сирия) над кюрдското население там.

Според плановете на Висшия съвет за референдума в Кюрдистан религиозните и етническите групи ще бъдат напълно представени в правителствените учреждения на независим Кюрдистан и ще станат реални партньори в управлението на страната, а в рамките на федеративната система в частност арабите, язидите и тюркмените ще управляват самостоятелно своите райони. Тези планове са представени в документ, оповестен днес от Висшия съвет за референдума. В него има 15 пункта, гарантиращи етническите, политическите, религиозните, културните и административните права на всички етнорелигиозни групи в Иракски Кюрдистан.

Стремежт на кюрдите за създаване на единен Кюрдистан, те са възприемани като заплаха за териториалната цялост на страните, в които живеят. В Турция конфликтът между правителството и Кюрдската работническа партия бе подновен през лятото на 2015 г. и така рухнаха надеждите за разрешаване на кризата, която от 1984 г. отне живота на над 40 000 души. В Иран има епизодични сблъсъци между силите за сигурност и кюрдски бунтовници, а през 1979 г. имаше и кюрдски бунт, който бе потушен. В Ирак кюрдите бяха преследвани по времето на Саддам Хюсеин и се разбунтуваха през 1991 г. след поражението на Багдад в Кувейт. Те установиха автономия, която де факто бе легализирана с Иракската конституция през 2005 г., установила федерална република в Ирак. В Сирия кюрдите в продължение на десетилетия страдаха от маргинализация и потисничество от режима и настояваха за признаване на техните права. Те възприеха неутрална позиция към властта и бунтовниците в началото на гражданската война в Сирия през 2011 г. След това се възползваха от хаоса, породен от войната и установиха автономна администрация в северните райони.