Какво трябва да знаем за алергиите

Видове алергии

Поставянето на диагноза

Днес отбелязваме Световния ден за борба с алергиите.

Алергията е защитна реакция на организма спрямо чужди тела проникнали в него, при която той проявява свръхчувствителност и реагира неадекватно на външните дразнители (т.н. алергени).

Алергични реакции се провокират от най-различни фактори от околната среда, но е възможно да се получат и от слънчева светлина или студ. Понякога дори липсва конкретен физически дразнител – такава е например стресовата алергия, която се отключва при прекомерно силно и дълго излагане на стрес на организма.

Алергичните изяви се зависят от имунната система на организма и са доста сложни и разнообразни като реакция. Те се делят на специфични и неспецифични имунни реакции. При неспецифичните реакции те се получават още при първия контакт на алергена с организма. При него директно се отделят специфични вещества (медиатори на алергията) и предизвикват алергичната реакция.

Според скоростта на протичане при специфичните реакции се различават алергични реакции от бърз и забавен тип. Реакциите от бърз тип се наричат още антитяло-зависими, защото при тях се образуват много бързо защитни белтъци (антитела), чието предназначение е да атакуват навлезлите в организма алергени и да ги отстранят или обезвредят. Тези реакции се подразделят на още три вида, в зависимост от конкретния механизъм – анафилактични, цитотоксични и имунокомплексни. Общото при всички тях е, че реакцията настъпва бързо – от няколко минути до няколко часа.

При алергичните реакции от забавен тип, симптомите могат да настъпят след 1-2 дни и те се причиняват от сенсибилизирани клетки на имунната система (Т-лимфоцити). Забавеният тип реакции се наблюдават при наличие на някои инфекциозни агенти в организма – туберкулоза, сифилис и др., както и при смесен тип алергични реакции каквито се наблюдават понякога при бронхиална астма, алергичен ринит, контактен дерматит, хранителна непоносимост и др.

Алергичните симптоми могат да бъдат от страна на кожата (зачервяване, сърбене, обриви и др.), от страна на дихателна система – (алергичен ринит, бронхит, бронхиална астма), от страна на очите – сърбеж, парене, сълзене, конюнктивит, и от страна на храносмилателната система – диария, чревни колики, метеоризъм.

Най-доброто, което човек може да направи за себе си, ако има съмнения за хранителна алергия е да потърси специалист-алерголог за прецизна диагностика и ако се установи алергия към определена храна или група храни, да се обърне към специалист по диететика, който да му изготви хранителен план за елиминиране на алергизиращите храни от хранителния му режим.

При по-тежките форми на алергични реакции (анафилактичен шок, едем на Квинке, остър астматичен пристъп) винаги се засяга и сърдечно-съдовата система. За щастие тези реакции рядко се срещат при хранителните алергии, като за тях са характерни по-леките симптоми, засягащи предимно кожата и храносмилателната система, но от друга страна е установено, че бронхиалната астма почти винаги се предизвиква от хранителна алергия. Това дава основание при лечението на една алергия да се взема под внимание и хранителния режим на пациента независимо, че проявите може да не са от страна на храносмилателния тракт.

Освен изброените алергизиращи храни като яйца, мляко, соя, ядки, житни култури, риба, морски дарове е добре да се избягват също: мед, пчелен прашец, мъхести плодове, ягоди, цитрусови плодове, шоколад, какао, кафе, алкохол и всякакви синтетични адитиви в храните.

Склонноста към алергични реакции до голяма степен зависи от наследствената предразположеност (генетична обремененост) към конкретния алерген. Невинаги обаче тази връзка е налице. Най-големите групи алергени, към които развиват свръхчувствителност най-много хора, са полените, животински продукти като пера, косми, ужилвания от насекоми, битови и индустриални химични препарати, лекарства, домашен прах и т.н.

Едни от най-често срещаните алергии са сезоният алергичен ринит (сенна хрема) и бронхиалната астма, чиято връзка с хранителни алергени се счита за установена. Хранителните алергии се предизвикват от алергени, постъпващи с храната и представляват една от най-големите групи алергени изобщо. Установено е, че над 90% от всички хранителни алергии се предизвикват от следните храни: яйца, мляко, житни растения, соеви продукти, риба, морски дарове, ядки, адитиви в храните (консерванти, оцветители, аромати).

Най-силно хранителните алергии се проявяват в кърмаческа и ранна детска възраст, когато са повечето първи контакти с хранителните алергени. Тогава обикновено се установяват храните, които алергизират детския организъм и трябва да се избягват. Най-честите алергии в тази възраст са алергията към белтъка на кравето мляко, соята, житните храни, ядките, яйцата, рибата. Понякога тези алергични реакции преминават и в по-късна възраст тези храни могат да се консумират без да създават проблеми. Но всичко е строго индивидуално и алергичният пациент винаги трябва внимателно да се наблюдава.

бронхиална астма е сравнително лесно, на базата на характерната клинична картина с пристъпи на задух, кашлица, стягане в гърдите, затруднено дишане, зачервяване, изпотяване и хрипове, но доста по-трудно е да се установи конкретния алерген, който причинява тези реакции. За целта се наблюдават внимателно пристъпите, разпитва се пациентът за минали подобни състояния и се правят няколко вида изследвания. Чрез внимателна преценка на резултатите от проведените изследвания се прави извод дали пациентът наистина има алергия към конкретния алерген.

Здравословен хранителен режим

По прогнозни данни до 2020 г. всеки втори българин ще страда от хронични респираторни (дихателни) алергии. Една от причините е промяната в начина на живот на съвременния човек. Близо 30% на сто от хората у нас имат алергичен ринит (алергично възпаление, протичащо със секреция от носа, запушване, сърбеж в носа и кихане), а около 40% от тях развиват астма, обявиха от Българското дружество по алергология.