Евтините жени на София

Това произведение не се препоръчва на хора, които са чувствителни към неприличните изрази! Публикуваме този текст на "Дойче веле", който е на страхотния им автор Явор Фингаров, за да дадем гласност на тази така актуална тема.

Той пише на ръба между сатирата и треската. Бълнуванията му се раждат в един софийски клуб. Те просто се тресат като силиконово малеби. Те са там. Те трябва да бъдат привлекателни. Задушно е, въпреки мощния климатик. Музиката е същата като миналата година, като преди 3 години, като преди десетилетие. Някои неща са евъргрийн, например - скудоумието на диджеите и музикалните оформители в България. Жените са там. От грима физиономиите им приличат на платно на Кандински. Устиците им излъчват пренебрежение и премерена злоба. Поклащат стройните си тела, изваяни след стотици часове във фитнеса. Тези тела са еднакви, заради еднаквите упражнения, заради еднаквите диети, заради еднаквите страсти. Лицата им не са безизразни, но в изражението им зее дупка. Дупка от ужасяващата липса на човечност, ужасяващата липса на Смисъл.

Клонираните атакуват В потните сепарета, където срамните въшки се чувстват у дома си, като питони са се излегнали поувехнали чичковци. Вече оплешивяващите темета блестят под шарените диско-топки. С хищен поглед те следят парада на младата плът. А той се провежда заради тях. Жените танцуват. Искат да бъдат забелязани, искат да бъдат черпени. Не са проститутки, най-обикновени момичета. На възраст между 16 и 24. Вашите дъщери. Танцуват разголени и чакат състоятелните чичковци да им викнат по някой коктейл. Искат да преспят в хубавите апартаменти на тези чичковци. А след това да бъдат заведени в мола. Сексът, разменен за най-различни обходими ненужности, закупени с парите на чичковците, за тях не представлява морална дилема. Не представлява никаква дилема.

Дали ще го нарекат "той ме кара да се чувствам желана" или "той се държи галантно" няма в случая никакво значение. Може дори да бъде абсолютно акуратно артикулирано като "търся си богат мъж". Но в случая формулировката няма никакво значение. Все тая как ще бъде наречен един геноцид, нали така?! Гледал съм снимките им, дългите фотосесии във Фейсбук, крещящи "искам богат мъж". Те са еднакви. Жените са различни, но само по име. Визиите (както те наричат външността си) са еднакви, желанията са еднакви, мечтите са еднакви, моралът е еднакъв.