Кризата в Македония не е от днес, не е и от вчера. Нейните корени са в процеси, които са далеч назад във времето. Става дума за опита да се формира нация на „анти” основа. Да се формира национална общност като се отричат исторически и съвременни реалности и се подменят с политически измислици. Отрича се например историческата реалност, че предците на днешните македонци са се самоопределяли многократно като българи. Че това е и смисъла на духовното възраждане на този регион. Но тази реалност десетилетия наред в социалистическия период бе подменяна от т.нар. „македонизъм”, процес на антибългаризъм в постоянно действие. Създаде се един карикатурен македонски национализъм, ползван за партийна употреба от партията ВМРО-ДПМНЕ, връх на който е политическата измислица за връзката на днешните македонци с „антична Македония”. Този псевдонационализъм е изпълнен с омраза към други народи и етноси, и е особено опасен на Балканите. Той е това, което може да подпали чергата на Балканите. Особено, ако се стимулира и отвън. Видяхме до каква трагедия доведе проруският национализъм, демонстриран в Луганска и Донецка области на Украйна. Доведе до сепаритизъм, до война, до хиляди жертви и до опити да се създадат т.нар. автономни „народни републики”. Този „сценарий” е опасен и за нашия регион. Защото, когато всеки етнос или народ превърне в държавна или партийна политика своя национализъм, трагедията е неизбежна. Добрата новина е, че в македонската ситуация днес по-малките, по-малко агресивните, „националисти” са сред албанските партии. Малцина у нас обръщат внимание на факта, че т.нар. „албански фактор” в Македония през целия период от съществуването на новата държава участва в държавното управление чрез коалиции с една от двете основни македонски партии –ВМРО-ДПМНЕ или СДСМ. Тоест, за албанците не може да се мисли като за извънинстутиционален фактор, каквато грешка у нас се допуска. Достачъно е да се спомене, че повече от 10 години Македония се управляваше от ВМРО-ДПМНЕ и Демократичния съюз за интеграция – албанската партия, която сега предпочита да направи коалиция със Социалдемократическия съюз. А предпочита такава коалиция, защото смята, че това ще ускори евроинтеграционния процес. Нима не е показателен фактът, че новоизбраният председател на парламента Талат Джафери е бивш министър на отбраната в правителството на Никола Груевски? Вече една година страната се управлява от временно правителство, в което на „албанския фактор” са поверени някои от най-отговорните ресори: вицепремиер, министър по европейските въпроси, министър на вътрешните работи, министър на икономиката, министър на труда и социалната политика, министър на образованието и науката, министър за местното самоуправление, министър на околната среда и градоустройството, и още четирима албански министри без ресор. Защо тогава се протестира срещу „нероден Петко” – очакваното ново правителство, а не срещу действащото от година временно правителство с толкова много албанци в своя състав? Истината е, че Македония е мултиетническа държава, а това означава, че тя отдавна не е на македонците, а на всички свои граждани: македонци, албанци, власи, бошняци, турци, сърби и роми. И на тези, които се самоопределят като българи, макар в Конституцията те да присъстват като „други”. Затова и намирам за безпочвени спекулациите за разпадане на Македония. Разпад се получава, когато една или друга общност се изолира в свои етнически анклави. Но когато тази общност иска да присъства отговорно и пропорционално на своето парламентарно представителство в държавното управление, тя е фактор на стабилността, а не на разпадането. Няма логика да твърдим, че Талат Джафери – бивш министър на отбраната, не може да бъде председател на парламента, защото е албанец. Избраните депутати са представители на всички „народи” в Македония, а не само на своя етнос. Това че имаше изненадани от факта, че новоизбрания председател на Парламента говори на македонски и на албански език, не им прави чест. Отдавна е практика от трибуната на македонския парламент, дори и в парламентарните комисии, да се говори на македонски и на албански език. Езикът е само средство за изразяване на мисълта. В парламента (както впрочем това е и в България, и във всяка демократична държава) влизат, говорят и гласуват граждани, а не етноси, не кръвни телца, не цветове на кожата. Затова е важно да се пресекат в зародиш опитите на македонския псевдонационализъм да прерасне в расизъм и етническа омраза, и конфликтът от политически да стане етнически. Тревога буди забавянето на процеса на започване на преговори на Македония за членство в ЕС, какта и забавянето на приема й в НАТО. България няма интерес в нашия регион да останат държави извън ЕС и НАТО. България има интерес Македония да бъде нормална демократична държава. България няма интерес от ескалация на кризата. Като европейска държава България трябва да бъде решителен противник на провокативните призиви за федерализация, както и на възраждането на балканските национализми.
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)