Ще запали ли Македония чергата на Балканите?

Защо се стигна до сблъсъците в македонския парламент?

Може ли ситуацията в западната ни съседка да подпали чергата на Балканите? Какви са рисковете за България?

Какъв е изходът от ситуацията?

На 27 април македонският парламент преживя един от най-драматичните дни в историята си. Стотици протестиращи влязоха в Народното събрание и нападнаха депутати, включително и лидера на Социалдемократическия съюз Зоран Заев. Влизането в Народното събрание в Скопие стана минути след като депутатите от СДСМ и народните представители от албанските партии избраха Талат Джафери от Демократическия съюз за интеграция на Али Ахмети за председател на македонския парламент. България и светът призоваха балканската страна към мирно решение на кризата.

Novini.bg се обърна за коментар по темата към председателя на 36-то Народно събрание и бивш посланик на България в Македония Александър Йорданов:

Нападението срещу македонския парламент бе добре подготвена и проведена антидемократична провокация. Сигнал за ескалация на обстановката даде решението на президента Георги Иванов да откаже връчването на мандат за съставяне на правителство. Той няма право на такъв отказ и това бе нарушение на чл. 90 от конституцията, продиктувано от тяснопартийни интереси – интересите на неговата партия ВМРО-ДПМНЕ, но също и от външни фактори. И ако на Балканите зависимостта на президентите от издигналите ги партийни централи се приема като „естествена”, то второто – прокарването на чужд сценарий за дестабилизация на собствената държава, е изключително опасно. Президентът Георги Иванов по Конституция няма право да обвързва с условия даването на мандат за съставяне на правителство. А той направи точно това: започна да поставя условия за връчването на мандата, при това условия популистки, част от партийна политическа пропаганда и нямащи нищо общо с институционалното битие на държавата. Македонската конституция никъде не казва, че правителството трябва да се формира от победилата на изборите партия. Тя задължава президента да връчи мандат на партията или коалицията от партии, които са формирали парламентарно мнозинство. Такива партии бяха Социалдемократическия съюз и две албански партии.

Македонският президент стана генератор на задълбочаването на кризата като преекспонирана значението на т.нар. „тиранска платформа”, т.е. на договореноста на албанските партии по въпроси, които Конституцията и Охридския договор от 2001 година им позволяват да обсъждат и поставят в рамките на държавните институции – парламент и правителство. Но албанските партии имат само 17% от местата в парламента, т.е. те са далеч са от мнозинство, което би променило конституционния ред в страната. Затова и представянето на албанските партии като деструктивен фактор цели дестабилизацията на страната и определено не е в интерес на македонската държава. Още повече, че за албанската общност в Македония най-важната цел е ускоряването на процеса на евроинтеграция и членство в НАТО. А е пределно ясно, че дестабилизирана държава не може да разчита на членство в НАТО и ЕС. И тук стигаме до най-важния въпрос. Кои външни сили имат интерес от спиране на процеса на разширяване на НАТО на изток и югоизток? Русия е държавата, която многократно е заявила, че разширяването на НАТО, включително и на Балканите, е заплаха за нейната национална сигурност. И пак тя, чрез различни свои говорители, не престава да вещае „разпадане” на нашия Европейски съюз. Сърбия също не гори от желание да стане натовска държава, а и трудно би приела още една част от бивша Югославия да стане преди нея член на Европейския съюз. Това са държавите, които не само имат интерес от дестабилизацията на Македония, но и усилено хвърлят съчки в тлеещия огън. През последните месеци наблюдавахме пълен синхрон между изразяваните от президента Иванов и лидера на ВМРО-ДПМНЕ Никола Груевски позиции с позициите по македонската криза на руското министерство на външните работи. Основен акцент в тези изявления бе, че се прави опит за „държавен преврат” чрез „намеса на Запада”. Тези „опорни точки” долетяли от Кремъл наляха масло в огъня на кризата и се стигна до вандалските изстъпления в парламента.

Същевременно през целия кризисен период видни европейски политици, както и високи представители на САЩ, западните дипломати в Македания, призоваваха към разум, спазване на демократичните и конституционни процедури, диалог между политическите сили. Македония бе посетена лично от комисаря за разширяването на ЕС Йоханес Хан, от комисаря за външна политика г-жа Федерика Могерини и от самия педседател на Европейския съвет Доналд Туск. Всички те отправиха ясно послание, че черните сценарии за Македония, които могат да доведат и до дестабилизация на целия регион, не трябва да се допускат и няма да се случат. Лично за мен остава загадка пълното мълчание и буквално скриване от публични изявления на българския посланик в Скопие. Така и не можахме да разберем неговото мнение. А и никой не го търси за мнение. Което е твърде странно.

Кризата в Македония не е от днес, не е и от вчера. Нейните корени са в процеси, които са далеч назад във времето. Става дума за опита да се формира нация на „анти” основа. Да се формира национална общност като се отричат исторически и съвременни реалности и се подменят с политически измислици. Отрича се например историческата реалност, че предците на днешните македонци са се самоопределяли многократно като българи. Че това е и смисъла на духовното възраждане на този регион. Но тази реалност десетилетия наред в социалистическия период бе подменяна от т.нар. „македонизъм”, процес на антибългаризъм в постоянно действие. Създаде се един карикатурен македонски национализъм, ползван за партийна употреба от партията ВМРО-ДПМНЕ, връх на който е политическата измислица за връзката на днешните македонци с „антична Македония”. Този псевдонационализъм е изпълнен с омраза към други народи и етноси, и е особено опасен на Балканите. Той е това, което може да подпали чергата на Балканите. Особено, ако се стимулира и отвън. Видяхме до каква трагедия доведе проруският национализъм, демонстриран в Луганска и Донецка области на Украйна. Доведе до сепаритизъм, до война, до хиляди жертви и до опити да се създадат т.нар. автономни „народни републики”. Този „сценарий” е опасен и за нашия регион. Защото, когато всеки етнос или народ превърне в държавна или партийна политика своя национализъм, трагедията е неизбежна. Добрата новина е, че в македонската ситуация днес по-малките, по-малко агресивните, „националисти” са сред албанските партии. Малцина у нас обръщат внимание на факта, че т.нар. „албански фактор” в Македония през целия период от съществуването на новата държава участва в държавното управление чрез коалиции с една от двете основни македонски партии –ВМРО-ДПМНЕ или СДСМ. Тоест, за албанците не може да се мисли като за извънинстутиционален фактор, каквато грешка у нас се допуска. Достачъно е да се спомене, че повече от 10 години Македония се управляваше от ВМРО-ДПМНЕ и Демократичния съюз за интеграция – албанската партия, която сега предпочита да направи коалиция със Социалдемократическия съюз. А предпочита такава коалиция, защото смята, че това ще ускори евроинтеграционния процес. Нима не е показателен фактът, че новоизбраният председател на парламента Талат Джафери е бивш министър на отбраната в правителството на Никола Груевски? Вече една година страната се управлява от временно правителство, в което на „албанския фактор” са поверени някои от най-отговорните ресори: вицепремиер, министър по европейските въпроси, министър на вътрешните работи, министър на икономиката, министър на труда и социалната политика, министър на образованието и науката, министър за местното самоуправление, министър на околната среда и градоустройството, и още четирима албански министри без ресор. Защо тогава се протестира срещу „нероден Петко” – очакваното ново правителство, а не срещу действащото от година временно правителство с толкова много албанци в своя състав? Истината е, че Македония е мултиетническа държава, а това означава, че тя отдавна не е на македонците, а на всички свои граждани: македонци, албанци, власи, бошняци, турци, сърби и роми. И на тези, които се самоопределят като българи, макар в Конституцията те да присъстват като „други”. Затова и намирам за безпочвени спекулациите за разпадане на Македония. Разпад се получава, когато една или друга общност се изолира в свои етнически анклави. Но когато тази общност иска да присъства отговорно и пропорционално на своето парламентарно представителство в държавното управление, тя е фактор на стабилността, а не на разпадането. Няма логика да твърдим, че Талат Джафери – бивш министър на отбраната, не може да бъде председател на парламента, защото е албанец. Избраните депутати са представители на всички „народи” в Македония, а не само на своя етнос. Това че имаше изненадани от факта, че новоизбрания председател на Парламента говори на македонски и на албански език, не им прави чест. Отдавна е практика от трибуната на македонския парламент, дори и в парламентарните комисии, да се говори на македонски и на албански език. Езикът е само средство за изразяване на мисълта. В парламента (както впрочем това е и в България, и във всяка демократична държава) влизат, говорят и гласуват граждани, а не етноси, не кръвни телца, не цветове на кожата. Затова е важно да се пресекат в зародиш опитите на македонския псевдонационализъм да прерасне в расизъм и етническа омраза, и конфликтът от политически да стане етнически. Тревога буди забавянето на процеса на започване на преговори на Македония за членство в ЕС, какта и забавянето на приема й в НАТО. България няма интерес в нашия регион да останат държави извън ЕС и НАТО. България има интерес Македония да бъде нормална демократична държава. България няма интерес от ескалация на кризата. Като европейска държава България трябва да бъде решителен противник на провокативните призиви за федерализация, както и на възраждането на балканските национализми.

Единственият демократичен изход от кризата е държавата да заработи институционално, а не партийно. Да започне нормална работа парламентът. Да бъде гласувано правителство. Всяко друго решение означава усилване на хаоса, на безредиците, не безизходността. Важно е да се отхвърля аргументирано провокативното твърдение, че албанците в Македония искали автономия. Нито европейската, нито американската политика, имат интерес от такава автономия. И албанците добре знаят това. Мултиетническа Македония е факт, който не се нуждае от допълнителни „проекти”. Нормалната работа на парламента и формирането на новото правителство е реален изход от кризата. Лека-полека фишекът наречен „тиранска платформа” ще угасне, защото пред страната има далеч по-важни за решаване проблеми – главно икономически и социални, но и проблеми свързани със справедливостта, с правораздаването. Добрата новина за България е, че едно ново демократично правителство в Македония може да предприеме дълго очакваните стъпки за подписване на двустранния междудържавен договор за приятелство и сътрудничество, който е и най-важната основа даваща сигурност на европейската интеграция на Македония.